"Къщата с ягодите" - ето какво ще правят новите собственици с нея

Тенко Николов е единият от новите собственици на емблематичната Къща с ягодите в центъра на София. Той и и Иво Ценов купуват рушащия се паметник на културата за 8 милиона евро. Мотивът за покупката е да я направят отново част от културния облик на града.

Продажбата на къщата не е обявена публично. Старите собственици правят подбор от 10 потенциални купувачи. „Ние имахме невероятното желание да възстановим това архитектурно бижу в предишния му блясък и слава”, казва Тенко Николов по НОВА.

Той и Иво Ценов купуват рушащия се паметник на културата за 8 милиона евро от бившия шеф на „Лукойл–България" Валентин Златев.

„Да притежаваш такъв имот е много подобно на това да притежаваш стара хубава кола – първо трябва да се грижиш за възстановяването ѝ, а след това тя да продължава да съществува както преди”, казва Николов.

А за да съществува както преди, двамата предприемачи са решени да я реставрират и да я отворят за посетители.

„Искаме на първо място тя да бъде достъпна за всички в някакъв период от време, на второ място да бъде притегателен център, културно средище, да събира хора с будни, културни интереси. Имаме фондация, тя се занимава със здравеопазване, образование и спорт. Много бихме се радвали тя да се помещава тук”, казва Тенко Николов.

Спорен ремонт на покрива, десетилетие потъване в забрава, идея на мястото на оригинала да се появи копие и протести против събарянето на имота белязаха съдбата на Къщата с ягодите във времето след падането на социалистическия режим до днес. След поредица от актове за неподдържане на сградата в годините ѝ на разруха, състоянието ѝ днес е следното: пукнатини по фасадата, падаща мазилка, рушащи се стълби.

„Състоянието беше подобно на това, което го виждаш – пукнатини навсякъде, падат неща от фасадата. Състоянието на двора беше плачевно – не беше разчистван отдавна. Самата къща няма стоманобетонна конструкция и всичко, което се прави, трябва да е внимателно, за да не бъде разрушено. Доколкото ми е известно, трябва да се възстанови по начин и с материали от едно време”, разказва Тенко.

Вътре ни посреща камина от червен мрамор с изящни барелефи и фигура на котка в горната ѝ част. „Камината трябва да бъде преместена и след това – върната и отремонтирана, така че да бъде едно към едно като преди, за да се запазят начинът на изработка и първоначалният ѝ облик”, казва Тенко.

Вътре, както и отвън, времето е оставило своите разрушителни следи. От салоните за прием, терасите, спалните, кабинетът и избата са останали само основите на стените.

„Искаме да я възстановим на 100%, както е била, но да направим и модерни неща – достъп за инвалиди, асансьор. Очаквам да видя цялостния доклад в момента, в който техническите експерти са готови”, обяснява Тенко Николов.

Въпреки че Къщата с ягодите е частен имот, още през 80-те години на миналия век сградата е обявена за паметник на културата и недвижима културна ценност. Днес новите собственици чакат доклада за реставрация ѝ. Визата за проектиране на Къщата с ягодите в нейния автентичен вид е съгласувана от Министерството на културата.

„Очакваме в рамките на сравнително кратки срокове – 2–3 месеца – да получим и готовия цялостен проект, който също ще бъде съгласуван или ще бъдат направени бележки. След което ще може собственикът чрез своите пълномощници да внесе цялата документация съответно в районната администрация и в Столична община и да получи разрешение за строеж”, обясниТодор Чобанов, заместник-министър на културата.

А отговор на въпроса къде са ягодите дава историкът Златко Петров: „Това е едно романтично название, което е останало като градска легенда, че някога преди в двора на тази прекрасна къща е имало ягоди, които е можело да бъдат набрани от минувачите”, обяснява той.

Построена между 1927 г. и 1930 г., Къщата с ягодите е проектирана за заможното семейство на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Архитект е завършилият в Австрия и Германия Георги Кунев.

„Тя е образец на богато градско жилище от края на 20-те и началото на 30-те години. Можем да видим чертите на стила сецесион, можем да видим и някои от елементите на ар деко”, обяснява Здравко Петров, „Исторически маршрути”.

След преломния 9 септември 1944 г. банкерската къща е национализирана и отстъпена от новата власт: първоначално за нуждите на румънското посолство, а впоследствие е превърната в място за срещи на съветски активисти.

„Ако се вгледаме в орнаментиката, можем да открием и формата на кубичната извивка, която е характерна за архитектурата на старите български селища от епохата на Възраждането”, обяснява Здравко Петров.

Къщата с ягодите влиза и в киното – като основно място във филма на Димитър Петков „Опашката на дявола“ от 2001 г. Като основен етюд в обектива на Иван Шишиев влиза и емблематичната сграда на ул. „Сан Стефано" № 6.

А докато дойде времето за реставрация на Къщата с ягодите, днес тя сияе с коледна украса. Засега ще радва само от фасадата. Занапред… следва продължение.

„Нашата цел не е да променяме, нашата цел е да запазим облика на къщата и отвън, и отвътре. Ще се опитаме да възстановим доколкото е възможно с материали, с които е правено едно време. Ще укрепим с карбонови нишки, така че да не слагаме бетон. Ще наемем и най-добрите майстори в световен мащаб, за да я върнем към предишните ѝ слава и блясък”, казва Тенко Николов.