"Клетниците" се завръщат на сцената на Софийската опера

Най-играният в света мюзикъл „Клетниците", който бе поставен в Софийската опера и балет от директора акад. Пламен Карталов, се завръща на сцената след принудителната пауза, породена от коронакризата. Грандиозният спектакъл ше може да бъде видян отново на софийска сцена на 30 октомври от 19 часа, на 31 октомври от 11 и 19 часа.

Музиката на Клод - Мишел Шьонберг и адаптацията на текстовете на Ален Бублил, пресъздават революционния устрем във Франция от времената на поредната трансформация в държавното управление на страната, описани в едноименния роман на Виктор Юго.

Владимир Михайлов като Жан Валжан и Орлин Павлов като инспектор Жавер

Основният разказ в него се гради около образа на бившия затворник Жан Валжан, който вижда силата на доброто в света, въпреки че не може да избяга от тъмното си минало. Започвайки през 1815 г. повествованието достига своята кулминация през 1832 г. с Юнското въстание в Париж на барикадите като следва живота и отношенията на няколко персонажа, и конкретно страданията на бившия каторжник Жан Валжан и неговото изкупление.

"Поставянето на  софийска сцена на „Клетниците“ е сбъдването на моя мечта от 1987 г.“, казва режисьорът Пламен Карталов, който предлага на зрителите едно невероятно изживяване, гарантирано  от актьорската игра, музиката и сценичната адаптация в спектакъла. За да бъде видян той от българските зрители Софийската опера е откупила правата за мюзикъла от носителя им – най-успешният и влиятелен музикален продуцент в света Камерън  Макинтош.

Ники Сотиров и Влади Михайлов си партнират в "Клетниците" на сцената на Софийска опера

"Клетниците" е на сцена вече над 30 години с повече от 10 000 представления и е видяна е от 60 милиона зрители в 42 страни, изпята  е на 21 езика. Композиторът Клод-Мишел Шьонберг прави през 1978 година концептуален албум по романа на Виктор Юго, със стихове на Ален Бублил, а по-късно двамата преработват албума в мюзикъл. Първата му постановка е в Париж през 1980 г. и до днес. „Клетниците“  се възприемат за истинска класика в жанра. През 2016 г. Би Би Си 2 нарича „Клетниците” най-добрия мюзикъл на всички времена.

В ролята на Жан Валжан се редуват Владимир Михайлов и Богомил Спиров, в ролята на Жавер са Орлин Павлов и Атанас Сребрев, на Фантин - Весела Делчева и Паолина Малешкова, на Козет - Анна Вутова и Елица Красимирова.

След изключителния си летен сезон, белязан от множество постановки, играни на пет открити сцени при огромен зрителски интерес, Софийската опера и балет кани почитателите си да бъдат нейни гости и на подготвените специално за тях оперни, балетни и детски спектакли и през новия творчески сезон. Той ще бъде официално открит на 9 октомври 2020 година с операта „Янините девет братя“ на композитора Любомир Пипков, автор на либретото е Никола Веселинов.

С "Янините девет братя" Софийска опера дава старт на отбелязването на 130-та годишнина от създаването си

С най-българската опера, както я определят музикалните критици у нас и по света, ще бъде дадено началото на сезон, който ще премине под знака на отбелязването на 130-та годишнина от създаването на Софийската опера и балет.

"Янините девет братя “ е опера, разкриваща вечните проблеми на битието ни  – доброта, талант, стремеж към създаване на красота, завист и злоба, предателство, разрушаване на сътвореното красиво. Това е спектакъл, наситен със смисъла на националната култура и с елементи от импулсивността на съвременния свят със сюжет, разказващ за събитията от 14 – век по време на османското владичество в България. Всичко това вдъхновява Любомир Пипков да създаде операта си когато е бил студент в Париж.

"Исках да видя миналото на народа си от съвременни позиции, да разкрия правото на един живот, пълен с мъдрост, опит и вяра в бъдещето, споделя за творбата си Любомир Пипков.

След като поставя операта „Янините девет братя “ през 1984 г. в Русе, 34 години по-късно режисьорът на спектакъла – академик Пламен Карталов влага в нея нови идеи, които публиката ще може да види - като тази за  космическата роля на дървото – символ на живота, пазител на ценности, родова памет и традиции.  Маестро Карталов отбелязва, че включването в част от постановката на автентични костюми и маски на кукери и бабугери се интерпретират като символи и образи на народната съдба и борбата с историческото зло.

Операта „Янините девет братя" се игра с голям успех на сцената на Болшой театър, по време на гастрола на Софийската опера и балет в Москва през 2018 година и на откриването на Първия летен фестивал „Портал на два свята“ през август тази година в античната крепост Цари Мали град в района на Самоков.

Постановката е на академик Пламен Карталов, диригент е Жорж Димитров, сценографията е на Свен Йонке, художник на костюмите е Станка Вауда, хореограф - Риолина Топалова, диригент на хора - Виолета Димитрова.

История за забранена любов и перипетиите през, които трябва да преминат участниците в нея, е в основата на сюжета на другото заглавие в новия сезон на Софийската опера и балет – операта „Бал с маски“, написана от ненадминатия оперен композитор Джузепе Верди, която публиката ще може да види на 11 октомври 2020 г. от 19 часа. За основа на сюжета на творбата си Джузепе Верди използва творбата на Д.Ф. Обер, създадена след убийството на шведския крал Густав Трети по време на бал през 1792 година. Случай, който се превръща в сюжет на редица драматични и оперни творби.

Историята за благородника Рикардо, който е и щедър владетел и тайната му любов към  жената на неговия съветник Ренато, залегнала в основата на операта, е била подложена на сериозни поправки и цензуриране преди поставянето и на сцена, най – вече, заради начина, по който пред публиката се представя коронована особа. 

"Бал с маски” се определя от критиката като едно от върховите творчески постижения на Джузепе Верди, в които слово, музика и действие са неразривно свързани и оказват силно въздействие върху зрителя. За това спомага използваният от композитора метод на контраста – зловещи образи по време на празнично веселие, нежна лирика по време на тайнствена и мрачна сцена.

Премиерата на „Бал с маски” е на 17 февруари 1859 г. в театър „Аполо" в Рим и преминава при огромен успех. По – късно тя се играе под името „Амелия" в други италиански театри, а след това в Париж, Берлин и други световни сцени. В България операта е играна за първи път на Софийска сцена на 22 октомври 1926 г. под режисурата на Ил. Арнаудов, диригент е В. Бобчевски. Последната постановка е през сезон 1992-1993 с диригент Борис Хинчев и режисьор Емил Бошнаков.

Балетният шедьовър „Дон Кихот“ по музика на композитора Лудвиг Минкус ще открие на 15 октомври 2020 г. от 19 часа новия балетен сезон. Творбата, за която критиката е категорична, че още от първото си представяне е била обречена на успех, въплъщава в себе си испанското народно танцово изкуство и класическия балет. Тя разказва историята за кръчмаря Лоренцо, който иска да омъжи дъщеря си за богат  аристократ, но тази сватба изглежда невъзможна, тъй като дъщерята Китри е влюбена в бръснаря Базил.

Литературният герой от прочутия едноименен роман на Мигел Де Сервантес – Дон Кихот, познат като рицар на печалния образ, в балета на Лудвиг Минкус заема второстепенна роля, но въпреки това в спектакъла той запазва характеристиката на образа си – да е готов за подвизи и благородни постъпки заедно със своя оръженосец Санчо Панса. Първата постановка на балета „Дон Кихот“ е във Виена през 1740 година. Оттогава до днес спектакълът е поставян от много балетни трупи по целия свят в различни варианти.

Трагичната история на японската принцеса Чо Чо Сан, разказана в операта „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини публиката ще може да види на 16 октомври 2020 петък от 19 часа на Сцената на Софийската опера и балет. Определяната като трагична опера е написана по либретото на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза по драмата на Давид Беласко „Гейша", основана на едноименната повест на Джон Лутер Лонг.

Сюжетът за операта си Джакомо Пучини открива при престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия на Давид Беласко и започва да я композира през 1901 година. След известни прекъсвания творбата е завършена и премиерата й е през 1904 година в театър „Ла Скала“ в Милано, но претърпява провал. Това е причина композиторът да предприеме редица промени и да представи операта няколко месеца по – късно същата година в Бреша, а година по-късно е играна в Ковънт Гардън, Лондон и в Опера комик в Париж.

В „Мадам Бътерфлай“ публиката се пренася в японския град Нагасаки, където живеят американския лейтенант Пинкертон и младата японка Чо Чо Сан, чиито брак скоро ще е факт, но любовта им е обречена и тази история завършва със смъртта на Чо Чо Сан.

Приказката, разказваща историята за зъл магьосник, превърнал в лебеди красиви девойки и за силата на доброто и любовта, залегнала в основата на сюжета на балета „ Лебедово езеро “ от Пьотр Илич Чайковски ще бъде разказана пред публиката на 17 октомври от 19 часа. Това е един от най-известните и обичани балети в света, но и най-често поставяният на сцените на балетните театри.

История за любовта, пренасяща зрителя в двореца на принц Зигфрид, където се подготвя неговата бъдеща сватба с девойка, която той трябва да избере, но той се влюбва в лебед, превърнат от зъл магьосник в красивата принцеса Одета. Пред нея Зигфрид дава обет да я избави от тегнещото над нея и приятелките и проклятие. Злият магьосник е победен и магията е развалена. В България балетът "Лебедово езеро“ е игран за първи път на 5 февруари 1937 г.

Една от най-популярните и незабравими комични опери "Дон Паскуале" на Гаетано Доницети е другото предложение през новия сезон на Софийската опера и балет. На 18 октомври от 19 часа публиката ще може да се докосне отблизо до изящната музика на Доницети, с която той умело пресъздава един добре познат и вечен житейски сюжет – за любовта и перипетиите, през които преминава тя, особено когато става дума за богатство и наследници.

За първи път операта „Дон Паскуале" е изиграна на 4 януари 1843 г. в Париж и оттогава до днес се радва на огромен зрителски интерес. Първата и постановка в България е през 1932 година в Софийската опера. „Дон Паскуале" е определяна от музикалната критика като една от най-ценните комични опери на Доницети. Творба, чиято музика композиторът създава само за осем дни и чрез нея прави публиката съпричастна на емоциите, завладели душата на стария ерген Дон Паскуале, който иска да направи живота си по-добър като се ожени за млада жена. Но дали очакванията му ще се оправдаят?

Софийската опера и балет готви поредната приятна изненада за зрителите си и за почитателите на балетното изкуство на 22 октомври от 19 часа със спектакъла на балета „Кармина Бурана” по музика на Карл Орф, разказващ историята за човешката съдба и етапите, през които преминава всеки от нас в живота си. Спектакъл, който представя по нетрадиционен начин разказа за трудния преход от младостта към зрелостта и за триумфа на човека, независимо от житейските несгоди и смъртта.

Чрез музиката си германският композитор Карл Орф връща зрителя към времената на морално разядени общества, които се противопоставят на страха от божието наказание и искат  да създават живот и да се радват на любовта си, да живеят без обществените табута и породените от морала ограничения. Орф пише музика, представяща образа на злото в най-суеверния му облик.

„Кармина Бурана” е едно от най-предпочитаните съвременни произведения, създадени от Карл Орф. В основата й стои оригиналният текст на едноименния поетически сборник от Средновековието. Тя е определяна като сценична кантата с 25 песни от неизвестни автори, които композиторът е вплел в музика и танц, насочени към битието на човека, преминаващо през радост, тъга, богатство, бедност.

Историята за силата на любовта и за това как двама души са готови да жертват живота си за нея, въплътена в сюжета на операта „ Норма “ на Винченцо Белини, публиката на Софийската опера и балет ще може да види на 23 октомври петък от 19 часа. Лиричната трагедия в две действия е създадена през 1831 година – време, в което в Италия цари патриотичен подем, който обзема и композитора Винченцо Белини и той се заема да създаде творба, в която доминира идеята за освободителната борба и ненавистта към робство.

В „Норма", наред с темата за войната и освобождението, ярко присъства и вечната тема за любовта и предателството, което Норма претърпява от жрицата Адалджиза – влюбена в мъжа на Норма и заради, което предателство пламва война, завършила със смъртта на Норма и нейния любим Полион. Композиторът Винченцо Белини също взема дейно участие в създаването на либретото на операта и непрекъснато прави множество промени в него и в сцените, като дори променя и една от най – прочутите в операта арии –  Каста Дива. За първи път „Норма" е представена на 26 декември 1831 година в театър „Ла скала“ в Милано, но премиерата и не преминава с успех, за разлика от второто и представяне, което предизвиква истински фурор и така постепенно „Норма" се превръща в една от най-популярните опери.

Романтичният балет „Жизел" на композитора Адолф Адам  почитателите на танцовото изкуство ще могат да видят на сцената на Софийската опера и балет на 24 октомври неделя от 19 часа. В основата на сюжета му стои историята за несподелената любов между красивата Жизел и Алберт, която композиторът заимства от френския писател Теофил Готие. Балетът е завършен през 1841 година и премиерата му в Париж тогава преминава при небивал успех, на който се радва и до днес при представянето си по световните сцени когато този ярък пример на романтичния балет се играе пред публика и носи посланието, че понякога болката от загубената обич е по-силна от смъртта.

Оперният шедьовър „Кармен“ на Жорж Бизе публиката на Софийската опера и балет ще може да види на 25 октомври неделя от 16 часа. Интерпретацията на режисьора на спектакъла Пламен Карталов ще пренесе зрителя в свят на смесени принципи от съвременност и традиции от древногръцкия театър и древния японски театър НО и ще накара публиката да усети идеята на режисьора да представи операта по един нестандартен начин. В него място е отделено на съдбата на главните действащи лица, а пространството около своеобразната арена е отредено за главните герои е отредено за  реакциите на един едновременно наблюдаващ събитията и коментиращ случващото се хор. 

"Кармен“ е трагедия на личността. Затова в спектакъла тя е център, като човек земен, но ограничен от извънземна сила. За нея любовта и свободата са по-важни от живота. Самата тя става тяхна жертва, като се бори срещу белязалото я предопределение. Гордостта и е наказана и заради съвестта й постоянно търсеща промяна – дързост и предизвикателство. Но човешкият живот е в ръцете на Съдбата.

ПРОГРАМА ЗА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ ЗА СПЕКТАКЛИТЕ НА ГОЛЯМА СЦЕНА:

11.10. (неделя), 19:00 ч. опера „Бал с маски“ - Верди

15.10. (четвъртък),19:00 ч. балет „Дон Кихот“ - Минкус

16.10. (петък), 19:00 ч. опера „Мадам Бътерфлай“ - Пучини

17.10. (събота), 19:00 ч. балет „Лебедово езеро“ - Чайковски

18.10. (неделя), 19:00 ч. опера „Дон Паскуале" - Доницети

22.10. (четвъртък), 19:00 ч. балет „Кармина Бурана“ - Карл Орф

23.10. (петък), 19:00 ч. опера "Норма" - Белини

24.10. (събота), 19:00 ч. балет „Жизел“ - Адолф Адам25.10. (неделя), 19:00 ч. опера „Кармен“ - Бизе

30.10. (петък), 19:00 ч. мюзикъл „Клетниците“ - музика и либрето Клод-Мишел Шьонберг и Ален Бублил

31.10. (събота),11:00 и 19:00 ч. мюзикъл „Клетниците“

01.11. (неделя), 11:00 и 19:00 ч. - мюзикъл „Клетниците“ - музика и либрето Клод-Мишел Шьонберг и Ален Бублил

Снимки: Alexander Богдан Thompson