"Летящото братство" се сбогува със загиналата Вяра Лозанова
Вчера малко преди обед една от най-смелите жени-авиатори в България - русокосата Вяра Лозанова, намери смъртта си в катастрофа с експериментален самолет край Ихтиман заедно с колегата си Иван Костадинов. Трагедията сякаш остана на втори план покрай истерията с евроизборите, но за "летящите братя" на родината загубата е непрежалима.
Ето какво написа главният редактор на списание "Криле" Преслав Панчелиев:
"Вчера... вчера...отлетя завинаги нашата Вяра. Моята сестра в авиацията. Отраснахме заедно в авиогарадока на Равнец, и аз, и тя от авиационно семейство. Свързани неразривно още тогава с летищата, с авиацията, с ветровитите мечти... След 1986 г. си загубихме следите, обади ми се 2006 г., след 20 години! Ей така - намерила ми телефона, обажда се и казва - ей братче, помниш ли ме, аз съм тая дето ти дърпаше косата и те буташе от колетото в Равнец. Викам - помня, как да не помня, русичката, момичето с двете плитки, лудата кака. И така - до вчера, чувахме се редовно, виждахме се често, летяхме заедно в разговорите. На самолети, на вертолети, на птици... Летяхме.."
Сърцераздирателната изповед продължава така: "Преди година ми се обади първа за двамата загинали пилоти от Крумово с Ми-17, плачеше неутешимо. Плаках и аз. Преди месец ми се обади първа да ми каже тъжната вест за двамата загинали с лек самолет на стадиона до Белозем. Плакахме, казах и - пази се, не се качвай на тези самолети, много инциденти стават напоследък. Не, каза Вяра, аз летя, летя, уча и другите! И така... до вчера... отлетя завинаги нашата Вяра, нашата авиационна сестра. Помнете я винаги, приятели, помнете я с добро, тя ви даде КРИЛЕ! Тя ми даде КРИЛЕ! Вярче, ще чакам да ми се обадиш пак, да полетим заедно... Ти бе душата,сърцето и мотора на авиацията... ЗАВИНАГИ!"
