"Марихуаната на мама е най-добра"

"Марихуаната на мама е най-добра" - с тази комедия от Дарио Фо Сатиричният театър „Алеко Константинов” открива сезона на 10 септември. Постановката е дело на Андрей Аврамов. А в спектакъла участват Ана Вълчанова, Димитър Баненкин, Асен Мутафчиев, Васил Грънчаров, Богдан Казанджиев и Ивайло Калоянчев.

"През 1997 г. италианският драматург, актьор и режисьор Дарио Фо бе удостоен с Нобеловата награда за литература. В мотивите на Шведската академия се казва: „Творчеството на Дарио Фо е уникална смесица от сатира и сериозност, насочена срещу недъзите на днешното общество.“ Тази оценка с пълна сила важи и за комедията „Марихуаната на мама е най-добра“, в чиято основа е проблемът за наркоманията.

Звучи парадоксално – комедия на такава болезнена тема! Но точно този изненадващ ход гарантира успеха на пиесата. Там където назиданията и поученията предизвикват обратна негативна реакция, смехът и иронията правят хората съпричастни. Без да спестява горчивите истини, заразителният театрален хумор върши по-добра работа от всяка нравоучителна проповед. А смехът на Дарио Фо е ярък, карнавален и фарсов. Самият той казва: „Аз се опитвам да забавлявам хората, да ги накарам да се смеят, докато настръхнат…“, отбелязва режисьорът Андрей Аврамов.

„Бог е шегобиец!” – обяви Дарио Фо при получаването на Нобеловата награда за литература за 1997 г., очевидно доволен от гнева на Ватикана по повод награждаването на един артист, който редовно осмива Папата. Не само официалната църква бе скандализирана от решението Фо да стане Нобелов лауреат.

Консервативните политици и академици, често мишена на шутовското остроумие на автора, също отхвърлиха наградата. Но за Дарио Фо това неодобрение само издигна престижа на наградата. Когато той нарече бог „шегобиец”, той употреби думата „guillare”, която е трудно преводима. Тя произлиза от средновековното название на пътуващите артисти, които в своите представления са осмивали несправедливостта на феодалното общество. Чрез силата на смеха тези комедианти се подигравали с помпозната власт…

Решението на Шведската академия да отличи Дарио Фо за постижения в областта на литературата е историческо признание за театъра, който често е смятан за незаконородено дете на литературата. За първи път тази награда се присъжда на актьор. Това смело и противоречиво решение косвено включва в съвременната дефиниция на литературата  енергията на живото слово. Всички пиеси създадени от Дарио Фо са добили своя окончателен вид след общуването със зрителите… Това е една вътрешно активна  литература в най-древния и най-модерния смисъл на думата…", отбелязва Рон Дженкинс в сп. „Америкън тиатър”

"За първи път честта да бъде лауреат на Нобеловата награда за литература бе оказана на един актьор и клоун. Дарио Фо е също и драматург, но той получи международната си известност като изпълнител на собствените си комедии. Съчетаването на всичките му театрални превъплъщения (той е и режисьор и сценограф) е отличителната черта на неговото творчество.

Повече от 50 години той е един присмехулник, професионален „стършел” с остро сатирично жило, насочено срещу корупцията и лицемерието, главно по високите етажи на властта…", отбелязва пък Мел Гюсоу в. „Ню Йорк Таймс”.

"Поставен до такива уважавани носители на Нобеловата награда като Бекет и Пирандело, изборът на Дарио Фо изглежда необичаен. Отговорът на самия Фо е типичен: да бъде в такова обкръжение за него е „шашардисващо”… С тази награда Шведската академия разшири границите на литературата и подчерта присъствието на театъра в нея. Наградата узакони света на спектакъла и на политическата сатира.

Дарио Фо е създал над 50 пиеси, някои от които в сътрудничество с Франка Раме – негова съпруга и партньорка на сцената. Три от тях – „Няма да платим!..”, „Случайната смърт на един анархист” и „Грешката е вярна”, както и моноспектакъла „Мистеро Буфо” са крайъгълни камъни в неговата кариера. Но нито една от творбите му не са „свещен” текст – най-малко за самия автор. Дарио Фо насърчава постановчиците на неговите пиеси да импровизират и променят, както прави самият той когато ги играе…

 Тези, които се опитват да омаловажат Дарио Фо, си затварят очите за неговото кипящо остроумие и морални послания. По натура той е социален реформатор. Подобно на героя си от „Случайната смърт на един анархист”, той изхвърля през прозореца всички секретни досиета и провъзгласява: „Справедливостта пристига!”…пише още Мел Гюсоу.

Режисьорът Андрей Аврамов очевидно е най-ревностният почитател на Дарио Фо в българския театър. Досега е поставил девет негови пиеси, някои от които по няколко пъти.