"Нощта на игуаната" в Театър "Възраждане"

Театър “Възраждане” открива новата 2021 г. с пиеса на „поета на изгубените души“- Тенеси Уилямс, който често е свързван с емпатията към духовно ранените персонажи. А не сме ли всички ние днес духовно ранени персонажи!?

"Нощта на игуаната" е сценична постановка, написана от американския писател и драматург, въз основа на неговия разказ от 1948 г.  До 1960 г. Тенеси Уилямс завършва триактната версия на текста, чиято премиера се състои на Бродуей през 1961 г. Следват две филмови адаптации, включително спечелилият Оскар през 1964 г. филм на Джон Хюстън, с участието на Ричард Бъртън, Ава Гарднър и Дебора Кар. На българска сцена пиесата е поставяна за последно преди 20 години, през 1991 г. 

“Наполовина в дневното, наполовина в нощното виждане за нещата, в сарказма на деня и в халюцинациите на нощта, чиито свързващ мост може би е само алкохолът, мост, по който нашият герой се съпротивлява да мине, пиесата в своята сложна катедрална конструкция и хиляди точки на пресичане и баланс между отчаяние и веселие, които магически я задържат във въздуха, прилича много на рондо, на въртележка с несвършваща мелодия, абстрактна като синтетичен парфюм, в шеметно движение и същевременно неподвижна като снимка, направена от влака", така описва своя прочит на пиесата режисьорът Весела Василева.

Завършвайки "Нощта на игуаната", Уилямс пише следната забележка: "...пластическите елементи трябва да са сдържани - за да не доминират над по-важното - човешките стойности."

Представлението на Театър “Възраждане” умело балансира тези търсения на автора и е адресирано до съвременния зрител.

Самият Тенеси някога пише също, че „да бъдеш Артист, е да бъдеш Революционер“. Звучи гръмко, но не и когато идва от перото на човека, на когото световната драматургия дължи образи като Бланш Дюбоа, Маги Котката, Стела и Стенли Ковалски, Шанън, Максийн и още много други.

В пиесите му винаги присъства автобиографичен елемент, а техните персонажи, благодарение на своите актьори, носят части от душата на Тенеси Уилямс от хиляди сцени по света и до днес. 

Стиховете в спектакъла са от Чарлс Буковски и Георги Борисов. Изключителният актьорски състав в ролите на: Преподобния Лоурънс Шанън – Георги Златарев,  Максийн Фок – Жана Рашева, Хана Джелкс – Донка Аврамова-Бочева/Саня Борисова, Джейк Лата – Свежен Младенов, Джудит Фелоуз – Мариана Жикич, Шарлът Гудол – Виттория Николова, Педро – Боян Младенов, Панчо – Ивайло Добрев, Ханк – Христо Ботев Станчев. И със специалното участие на Стефан Мавродиев като Джонатан Кофин (Ноно) 

Режисьор на спектакъла е Весела Василева. Сценичната визия е дело на Елена Иванова. Музикален педагог – Георги Георгиев- Антика, Вълчан Вълчанов. Сценични ефекти - Борислав Тонев-Бъки. Превод- Златна Костова. Фотограф- Стефан Н. Щерев (3inSpirit). 

Тенеси Уилямс е един от писателите, оказали най-силно влияние върху развитието на американската драма през 20 век. Известен със своята ексцентричност и бунтарско отношение към света, той има зад гърба си 25 пиеси, 3 романа, над 60 разказа и над 100 стихотворения.

“Ако се освободя от моите зли демони, ще загубя и добрите си духове, моите ангели“, казва самият Тенеси Уилямс.

Кл