"Рибният буквар“ става на 200 години
Книгата въвежда нов начин на преподаване по време на Възраждането
Навършват се 200 години от написването на значимия за българите „Рибен буквар“. Иновативният подход на обучение на д-р Петър Берон се прилага и до днес в букварите.
Преходът от духовните текстове на книгите към светския иновативен подход поставя букварът на д-р Петър Берон. Написан преди 200 години, „Рибният буквар“ въвежда нов начин на преподаване по време на Възраждането.
„Има една прилика, която остава между съвременните буквари. Преди възрожденските буквари азбуката се е сричала като „Аз, Буки, Веди…“. Петър Берон предлага фонетичния метод – А, Б, В“, обясни пред Би Ти Ви Росен Петков, колекционер и изследовател на печатни артефакти.
„Застъпено е източното българското наречие, така че това също е една от реформите, които той въвежда в образователната ни система. Той внедрява нови методи на обучение, заложени в предисловието. По-големите, научавайки нещо, да предават познанията си на по-малките“, допълни проф. д-р Лучия Антова-Василева, директор на Института за български език към БАН.
Първоначално букварът е притежаван от интелектуалци и учители. Поради различията в системата не се е изучавал в килийните училища, а оригиналното заглавие на първото издание е „Буквар с различни получения“.
Изследвайки и първото, и второто, и третото издание, виждаме, че наименованието „Рибен“ се появява след второто издание, което е чак 40-те години на XIX в., когато има училища, където може да се прилага този метод на обучение и има училища, различни от килийните. Тогава „рибната тематика“ започва да се увеличава“, открои Росен Петков.
В творчеството на д-р Берон има над 25 книги на френски език. Части от неговите френски книги и изследвания започват да се появяват в по-късните издания като изследвания за животните, изследвания за въздушните течения.
Доктор Петър Берон завещава на българите една малка енциклопедия с граматика, поучителни наставления и басни. Той оставя цялото си състояние за изграждането на училище в Одрин и дава стипендии на изявени български студенти. Един от тях е Николай Павлович, който рисува портрет на автора, познат на всички българи днес.
