"Рибният буквар“ става на 200 години

Книгата въвежда нов начин на преподаване по време на Възраждането

Топ
09:48 - 28 Май 2024
1611
"Рибният буквар“ става на 200 години

Навършват се 200 години от написването на значимия за българите „Рибен буквар“. Иновативният подход на обучение на д-р Петър Берон се прилага и до днес в букварите.

Преходът от духовните текстове на книгите към светския иновативен подход поставя букварът на д-р Петър Берон. Написан преди 200 години, „Рибният буквар“ въвежда нов начин на преподаване по време на Възраждането.

„Има една прилика, която остава между съвременните буквари. Преди възрожденските буквари азбуката се е сричала като „Аз, Буки, Веди…“. Петър Берон предлага фонетичния метод – А, Б, В“, обясни пред Би Ти Ви Росен Петков, колекционер и изследовател на печатни артефакти.

„Застъпено е източното българското наречие, така че това също е една от реформите, които той въвежда в образователната ни система. Той внедрява нови методи на обучение, заложени в предисловието. По-големите, научавайки нещо, да предават познанията си на по-малките“, допълни проф. д-р Лучия Антова-Василева, директор на Института за български език към БАН.

Първоначално букварът е притежаван от интелектуалци и учители. Поради различията в системата не се е изучавал в килийните училища, а оригиналното заглавие на първото издание е „Буквар с различни получения“.

Изследвайки и първото, и второто, и третото издание, виждаме, че наименованието „Рибен“ се появява след второто издание, което е чак 40-те години на XIX в., когато има училища, където може да се прилага този метод на обучение и има училища, различни от килийните. Тогава „рибната тематика“ започва да се увеличава“, открои Росен Петков.

В творчеството на д-р Берон има над 25 книги на френски език. Части от неговите френски книги и изследвания започват да се появяват в по-късните издания като изследвания за животните, изследвания за въздушните течения.

Доктор Петър Берон завещава на българите една малка енциклопедия с граматика, поучителни наставления и басни. Той оставя цялото си състояние за изграждането на училище в Одрин и дава стипендии на изявени български студенти. Един от тях е Николай Павлович, който рисува портрет на автора, познат на всички българи днес.