"Шамарената фабрика" още е на мода

Цели 39% от родителите в България все още използват телесното наказание под една или друга форма - напляскване или шамаросване. Това значи, че един от всеки 2-3 души посяга на детето си.

"Всяко шесто от 10 деца на възраст между 2 и 14 години редовно е било подлагано на телесни наказания от страна на хората, които се грижат за него."Тeзи данни цитира омбудсманът Велислава Делчева.

Тя заяви: "Работата със семействата е от особено значение, за да се намали насилието над деца и за да се преодолеят все още съществуващите разбирания в българското семейство за телесното наказание като възпитателен модел".

Делчева уточни, че посочените цифри са от проучване на тема “Нагласи на родители и млади хора към три от правата на децата”, проведено по поръчка на Национална мрежа за децата от агенция ЕСТАТ. В тях се обобщава, че повече от половината родители в България, 61%, заявяват, че не биха ударили детето си, докато останалите 39% подкрепят удрянето на шамар като възпитателен подход.

Тези родители биха използвали някаква форма на телесно наказание в случаите, когато не могат да се справят с поведението на детето си. Само 6% от тях, категорично твърдят, че нямат друга алтернатива в трудна ситуация.

По-малко от половината от анкетираните, независимо дали имат деца или не, споделят мнението, че е добре малкото дете да бъде възпитавано чрез шамар и че за положителното развитие на едно дете е добре то да бъде наказвано.

80-85% от запитаните заявяват категорична готовност да подадат сигнал в случай, че станат свидетели на малтретиране на дете. Над 80% от запитаните обаче са категорични, че опитите за намеса в семейни разправии носят само неприятности.

Други данни от Национално представително проучване за България “Нагласи към правото на защита от телесно наказание в България” на агенция NOEMA обобщават, че детето и възпитанието все повече се свързват с напрежение и стрес, отколкото с щастие и удовлетворение. Причината за това са все по-големите изисквания към родителите как да осъществяват възпитанието, на фона на все по-голямата им самотност в това предизвикателство.

Около две трети от родителите някога са прилагали телесни наказания и други травмиращи практики като пространствена изолация, ненамеса при опасност от нараняване, причиняване на дискомфорт чрез стоене в неудобна поза или подлютяване. Делът на родителите, които системно прилагат подобни практики, е около 1/4. Макар и около 2/3 от родителите да споделят, че са удряли детето си, тенденциите в нагласите спрямо детето и възпитанието не са еднопосочни. Тревожен е фактът, че “твърдите” привърженици на телесното наказание остават константен дял от настоящите и бъдещи родители. Около 30% от родителите споменават гняв и обида като причини за прилагане на телесно наказание. Често срещани са и срамът и страхът от загубата на контрол върху възпитанието.

"Възпитателните" методи, причиняващи емоционални щети на децата, като обиди, постоянно крещене, омаловажаване и подценяване, се възприемат от респондентите като значително по-травмиращи и срамни, отколкото телесните наказания. Това, заедно с обществената неприемливост, е една от причините подобни практики да се прилагат по-често вкъщи, отколкото на обществени места.

“Насилието - викове, телесно наказание, манипулации, заплахи, е по-скоро емоционална реакция, която наказва и контролира, но не насочва и не учи детето как да постъпва” заяви Диана Андреева, възрастов психолог в Национална мрежа за децата. Тя посочи, че насилието, физическо или психическо, не възпитава, а унижава. Поясни и краткосрочните и дългосрочните ефекти от такива действия: “Първоначалният ефект е гняв, обида, страх, затваряне в себе си, понякога словесна агресия и дори отвръщане на “удара”. Повечето възрастни са изградили механизми за справяне и приемливи начини на отреагиране, но децата нямат достатъчно опит. Те преживяват насилието по-болезнено. Възможно е то да се отрази върху тяхната самооценка, да мислят, че не са “достатъчно добри”, каза психологът. Тя добави, че децата учат чрез наблюдение и примери.

"Когато са малки, валидната “истина” е това, което виждат, чуват и преживяват. Ако родителите крещят, наказват и обиждат - децата възприемат това като начин да се общува и да се решават проблеми. Могат да превърнат това в собствен модел на поведение по-късно. Според международни данни, дете, жертва на тормоз у дома, има до 10 пъти по-голяма вероятност само да прояви агресивно поведение в бъдеще", каза психологът. Тя посочи като здравословeн метод за възпитание даването на добър пример. "В психологията се казва: “спокойните родители отглеждат спокойни деца”. Важно е да се запазва спокойствие”, заключи Андреева.