"Шест кокошки съм заклала" проехтя край Монтжуик

Някак е трудно на 7 ноември, когато ЦСКА детронира великия Аякс преди 46 години, а Ботев Пд надиграва гранда Байерн през 1984-та, като един гол не достига на канарчетата за подвиг, да си мислиш, че можеш да продължиш да пишеш футболна история. Наивно е и глупаво. Глупаво, защото живееш с чувството за безнаказаност и съдийски комфорт у нас, но навън реалностите са съвсем друго нещо.

Лесно е да се рита падналият, ще кажат някои, но потърпевшият сега, дали се е замислял колко злини сътвори преди това? Колко щети нанесе на българския футбол, независимо от участията в групите на Шампионската лига и някои наистина запомнящи се мачове в Европа.

Когато съдиите се облажват постоянно от теб, а куфарчетата с пари хвърчат като совалки от единя до другия край на България, е лесно. Но, когато реферите свирят както е редно, понякога нещата не се получават, както на теб ти се иска. И се получава в един момент ЕПМ - израз, станал пословичен напоследък и не е нужно да бъде разкодиран. Който трябва - знае.

И в един момент се получиха няколко неща - разградчани изравниха свой антирекорд от 2016-та, когато загубиха със същия резултат в Лондон от Арсенал. На стадион „Корнея Ел Прат” в подножието на митичния връх Монтжуик се чу един рефрен от песен, която стана хит преди години в един от риалити форматите у нас - "Шест кокошки съм заклала". И тази песен тогава стана за подигравка, както и лудогорци сега. Орлите далеч не приличаха на могащъта птица, а на проскубани кокошки.

Лудогорец влезе за втори път в историята - първият отбор, получил повече голове в един мач, отколкото фенове има по принцип.