"Ten German Bombers" - рефренът, който е срам за англичаните

Сред язвителния поглед на певеца, автор на песни и политически активист - Били Браг, към по-притеснителните привърженици на английския футбол в песента му The Few от 1991 г., една реплика обобщава особената марка ултранационализъм, демонстрирана на международните мачове през 80-те години.

"Те повтарят лъжите, които са им попаднали в очите,

в училище в учебниците по история,

Но войните, които си мислят, че водят,

отдавна са приключили,

Какво знаят за Англия, което само Англия знае?"

Изминаха повече от 30 години, откакто Браг написа тези думи. За това време английският футбол се е променил, до голяма степен към по-добро, като терените, които тогава едва са били годни за употреба, са били изчистени и заменени с блестящи, модерни стадиони.

За щастие хулиганството вече не е толкова разпространено, колкото тогава, а да следиш Англия в чужбина е съвсем различно преживяване. И все пак, въпреки всички тези похвални стъпки напред, привържениците се отправиха към голям турнир - Евро 2024, на който полицията на страната домакин призовава английските фенове да не пеят за война, приключила преди почти 80 години.

"Не бъдете идиоти!" - помоли Питър Бот - местният началник на полицията в Гелзенкирхен, хилядите фенове, които се стекоха в германския град за откриващия мач на Англия от груповата фаза на първенството на Стария континент срещу Сърбия.

Думите му повтарят по-широка кампания на Асоциацията на футболните привърженици (FSA) отпреди няколко години, която призовава за по-добро поведение извън пределите на Острова. Този път конкретната цел на Асоциацията беше да се сложи край на присъединяването на феновете към скандирането "Ten German Bombers" ("Десет германски бомбардировача"), което осмива германските жертви във Втората световна война.

Предишните призиви до голяма степен останаха глухи, дори когато през 2017 г. селекционерът Гарет Саутгейт ясно показа презрението си към преработената версия на традиционната народна песен She'll Be Coming Round the Mountain, която включва стиха "И английските RAF ги свалиха" (б.а. - Royal Air Force).

"Напълно неприемливо, заяви Саутгейт, след като приятелската среща в Дортмунд беше помрачена от скандирането. - Ние сме преминали от онези времена. Или трябваше да продължим напред от онези времена".

Въпреки това и въпреки че впоследствие Футболната асоциация (ФА) заплаши феновете, които пеят рефрена, със забрана да посещават мачове на Англия, обидната песен не изчезна.

В последните седмици, по време на европейското първенство, в социалните мрежи постоянно се появяваха кадри, на които се вижда как "Ten German Bombers" се пееше навсякъде, където имаше английски фенове из Германия. Пееше се и преди подгряващия мач на Англия за Евро 2024 срещу Босна и Херцеговина на стадион "Сейнт Джеймсис Парк" в Нюкасъл.

Това породи опасения, че песента може да се превърне в нежелан саундтрак на турнира, особено в U-Bahn до и от мачовете или на площадите във Франкфурт, Кьолн и вероятно извън тях. Което и стана факт, разбира се.

"Бихме искали да призовем всички фенове, които пътуват до Германия, да се съобразяват с местната култура и да бъдат добри гости", каза говорител на звеното за футболна полиция на Обединеното кралство.

"Умишлените действия, които предизвикват престъпление, могат да доведат до повишен риск за личната ви безопасност, а германската полиция ще предприеме действия срещу нарушителите на закона. Тези действия могат да включват високи глоби и присъди за лишаване от свобода", допълни той.

Скандирането "Десет германски бомбардировача" не е криминално престъпление в Гелзенкирхен или в който и да е друг германски град. Същото важи и за "Две световни войни и една световна купа" - преработка на мелодията на Camptown Races, която някога беше предпочитана при опитите да се разбунят германските фенове и играчи.

С една цивилизована дума, а и не би трябвало да е така. Но, както показаха надуваемите самолети Spitfire, размахвани на "Уембли" по време на отложените финали на Евро 2020, за някои закачките към Германия никога не остаряват.

Не винаги е било така. Англия и (Западна) Германия се срещнаха на финала на Световното първенство по футбол през 1966 г. и след това отново четири години по-късно в Мексико на четвъртфиналната фаза. Войната все още беше толкова прясна, че наставникът на Англия сър Алф Рамзи беше призован в армията още през първата година след началото на военните действия.

Въпреки това споменаването на войната по трибуните е сведено до минимум. Футболът е средство за бягство от спомените за едно време, което никой не иска да преживява отново.

Нещата започнаха да се променят през осемдесетте години. Възходът на хулиганството, в което участваше поколение, което не беше преживяло ужаса на войната и което се наслаждаваше на известността, означаваше, че циферблатът започва да се измества. А какво по-добро от скандирането: "Две световни войни и една световна купа", за да удариш възприетия враг?

Английските таблоиди не помогнаха. Малцина са тези, които ще забравят прословутата статия на "Дейли мирър": "Achtung! Surrender!" на първа страница преди полуфинала на Англия срещу Германия на европейското първенство през 1996 г., игран на родна земя. Но това - както и конкурентният "Сън", който в същия ден избра "Да затрием фрица!" - беше просто продължение на отразяването, което се трупаше от години.

Преди полуфинала между двете страни в Италия 1990 например "Сън" излиза със заглавие: "Помогнете на нашите момчета да разгромят фрицовете!".

Осем години преди това посланието на същия вестник не можеше да бъде по-явно. Най-продаваният таблоид в страната обяви "Achtung Stations", преди Англия и Германия да изиграят нулевото равенство, което изпрати последните на полуфиналите на Световната купа.

Оттогава нещата значително се подобриха, макар че още по време на Световното първенство през 2010 г. вестник "Дейли Стар" се почувства способен да се върне към Първата световна война, за да изкопае обиден термин със заглавие: "Job Done... Now for the Hun".

Скокът от подобно ксенофобско отразяване и желанието да се пее за RAF, които свалят германски бомбардировачи, не е голям.

Подобно е положението и с националната култура, която толкова дълго време е била изпълнена с носталгия по времето на войната. Независимо дали става дума за комиксите от 70-те години на миналия век, като "Battle Picture Weekly" и "Commando", или за рекламата на бира от 1989 г., в която самотен германски войник отклонява бомбите на "Dambuster" като вратар, който спасява дузпи, и която завършва с репликата: "Обзалагам се, че пие Carling Black Label".

За някои, разбира се, пеенето на обидна песен в чужда страна не е нищо по-дълбоко от това просто да искат да получат реакция. За тях действителните думи може да са без значение.

"F*** off to Europe... we're all voting out", пееха те във Франция по време на Евро 2016, само няколко дни преди да се проведе референдумът за членството на Обединеното кралство в Европейския съюз. Но все пак беше трудно да си представим, че този пиян елемент има намерение да търси урните, след като се върне на родния бряг.

Разбира се, трудно е да се повярва, че онези, които непрекъснато искат да покажат два пръста на света (б.а. - обидният жест, който англичаните ползват, е с обърната навън длан и опънати палец и показалец), ще се замислят твърде дълго върху това колко отвратително може да звучи "Десет немски бомбардировача" в град, който е бил безмилостно обект на съюзнически бомбардировачи.

Значението на местната въгледобивна и стоманодобивна промишленост е било толкова голямо, че до 1945 г. три четвърти от Гелзенкирхен са били изравнени със земята.

Все още обаче имаше надежда, че малцината, за които Браг пееше преди повече от три десетилетия, могат да се вслушат в тези предупреждения преди турнира. Или най-малкото да бъдат заглушени от останалите.

Последният път, когато Германия беше домакин на голям турнир - Световната купа през 2006 г., Англия отпадна на четвъртфиналната фаза на същия стадион "Арена Ауф Шалке", където на 16 юни се проведе откриващият мач от групата.

Поражението с дузпи от Португалия беше съкрушителен удар за около 100 000 фенове, които бяха предприели пътуването. Въпреки това същите тези привърженици си тръгнаха от Германия с похвали в ушите, коментира тогава говорителят на Световната купа Герд Граус: "Английските фенове са световните шампиони по забавление".

На мондиала през 2006 г. Англия получи наградата "Фенове на турнира".