Работодателите: Инфлацията у нас е 2 пъти по-висока от средноевропейската
Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди днес антикризисните мерки. Радваме се, че голяма част от мерките бяха подкрепени от работодателите и от синдикатите. Това каза след заседанието министърът на финансите Асен Василев. Той допълни, че е било обсъдено и предложението за индексациите на пенсиите, което да влезе в сила от 1 юли.
„Основният пакет мерки са насочени към източниците на инфлация, които са по линия на вносните горива – газ и петрол, както и по линия на хранителните продукти, където инфлацията идва директно то цената на зърното на международните пазари, която от януари досега се вдигна над 3 пъти, както и по линия на торове и фуражи“, заяви той.
С този пакет антикризисни мерки се очакват няколко основни ефекта: „Да се овладее отчасти ефекта на повишените цени на горивата. От друга страна семействата и най-уязвимите групи да имат повече разполагаем доход, с който да посрещнат по-високите сметки, които към момента имаме“, допълни министърът.
КНСБ няма еднозначно мнение по пакета с мерки, заяви представителят на синдиката.
Според КНСБ ефектът като фискален такъв за бюджета би могъл да бъде и повече на фона на очакваните приходи и по-високият БВП, който ще се генерира в резултат от ръста на инфлацията.
„Според нас няма мерки за подкрепа на домакинствата от гледна точка на техните доходи – компенсиране загубата на реална покупателна способност. Мнозинството то мерките ги подкрепяме, като можем да извадим пред скоби облекченията за млади семейства за първо и второ дете, намаляване на данъчната основа – това остава у самите семейства едни средства под формата на било то 600 или 1200 лв. в зависимост от това дали имат едно дете или две деца. Това е някаква форма на необлагаем минимум, за какъвто от синдиката настояваме от години. Настояваме това да се разшири и да прерасне в необлагаем минимум, който да бъде равен на минималната заплата", заявиха от синдиката.
Те настояват минималната работна заплата да бъде още веднъж увеличена на 760 лв. Искат и ръст на доходите за хората в бюджетната сфера, тъй като до момента за 2022 г. "те не са получили нито един лев, в условия когато бизнесът в частния сектор вдигна заплатите с 11%", уточниха от синдиката.
Тристранният съвет обсъжда извънредно антикризисните мерки
Според работодателите има два проблема:
„Единият е високата инфлация, която в страната ни е приблизително два пъти по-висока от средноевропейската. Днес излязоха данни на НСИ – цени на производител на вътрешния пазар – 50% ръст на годишна база за април, на външния пазар са 2 пъти по-малко – 26%. Средно 40% ръст на цени на производител. Според прогнозите на европейската комисия за цялата година, на годишна база хармонизирана инфлация за страната към една година по-рано – 11,9% прогноза при 6,1% за еврозоната“, отбеляза Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България.
Това е единият проблем, който не е достатъчно адресиран, и според това дали ще бъде адресиран или не в следващите дни ние ще подкрепим или няма да подкрепим мерките, добави Велев.
По думите му първият фактор, който води до тази голяма инфлация, е цената на енергията за предприятията, за икономиката.
„Тази висока енергия е недокомпенсирана със закъснение компенсирана, нямаме яснота за май и юни, имаме обещание, но нямаме реализация, и нямаме никаква яснота за 1 юли. Проектът на решение на КЕВР според нас минира едно добро решение за справедлива несимволична, навременна компенсация на цените на ел. енергията, които са вътрешни цени с местни суровини и няма причини да има такава инфлация при тях, тоест те могат да бъдат компенсирани. Високата инфлация освен, че обезценява текущите доходи, обезценява и спестяванията на хората и на предприятията и възможностите им за инвестиции“, отбеляза Васил Велев.
Вторият проблем е недокомпенсирането на предприятията, което ги прави недостатъчно конкурентоспособни, каза още Велев.
„Ако синдикатите се борят за по-голяма минимална заплата, ние се борим за по-голяма средна заплата, за ръст на всички доходи, който е възможен при по-голям ръст в икономиката. По конкретните мерки – не подкрепяме увеличаването обратно на 20% на ДДС, защото, за да се намали ДДС-то за хляба се увеличава ДДС за най-пострадалите сектори – туризъм, пивовари, винопроизводството. Не смятаме, че правилно са адресирани мерките за подкрепа на скъпите горива на гражданите", обясни Васил Велев.
Той даде пример, че се подкрепят всички, а в случая би следвало да се подкрепят тези, които не могат да си го позволят, които са с по-ниски доходни и имуществено състояние.
