Радан Кънев: Тръмп да го духа, ние ще финансираме "Свободна Европа"!
През изминалата седмица, заедно с много колеги от ЕП и национални политици от страните на ЕС, започнахме мащабно политическо усилие за съхраняване на тази медия без субсидиите на Конгреса на САЩ
Първите ми спомени, свързани с политиката, са как баща ми и чичо ми, Бог да ги прости, вдигат наздравици (а и двамата, за разлика от недостойния си наследник, практически не пиеха алкохол) за победата на Рейгън през 1980-та и вечното жужене на радиоапаратите, докато те и баба ми слушаха "Свободна Европа" през досадния заглушаващ шум.
С това семейно отклонение започна коментара си за спирането на финансирането на от страна на Доналд Тръмп на редица подкрепяни финаново от САЩ медии.
Защо слушаха "Свободна Европа" е ясно - в опит да чуят нещо различно от всеобхватната пропаганда на комунистическия режим. Но защо толкова се радваха на победата на Рейгън? Тогава, разбира се, не знаех. Но скоро разбрах - защото той назова съветската "Империя на Злото", защото затвърди концепцията за "Свободния свят" ("Запада") и категоричното му противопоставяне срещу комунистическата диктатура и фактическата окупация на Източна Европа от режима в Кремъл.
С всички отстъпления и условности, политиката на Роналд Рейгън - единство на Запада, отблъскване на източната империя, свободна търговия и свободен пазар - беляза една почти половинвековна епоха, през която мина целият ми живот.
Затварянето на "Свободна Европа" и "Гласът на Америка" е за мен символ, може би излишно емоционален, за края на тази епоха. Много по-важен символ е немислимото позициониране на президента на САЩ като приятел на руския диктатор и враг на свободно избраните - пък нека немалка част са смотани и объркани - лидери на Свободния свят. Без кавички.
През изминалата седмица, заедно с много колеги от ЕП и национални политици от страните на ЕС, започнахме мащабно политическо усилие за съхраняване на "Свободна Европа" без субсидиите на Конгреса на САЩ, както и за приобщаване на десетки или стотици експерти в различни сфери, съкратени в рамките на безогледната сеч на Мъск.
Това е усилие със съвсем практични измерения, но и с много важно символно значение - Свободният свят, западната демокрация, може би нямаше да оцелеят без американска подкрепа през 40-те и 50-те. И благодарността в Западна Европа трябва да е поне толкова силна, колкото надеждата, че сегашното състояние на нещата е временно.
Но идеалите на демокрацията и свободата оцеляха и в страните, които САЩ заряза и изостави през този период. Днес Европа е единна и достатъчно силна. И за да запази "Свободна Европа" като медия, и за да съхрани Свободна Европа като политическо и икономическо пространство.
