Радан си спомни думи на баща си за Паметника: Няма свобода, докато окупаторът размахва символа на властта си
Покойният родител на евродепутата бил свидетел на издигането на МОЧА и мрака на сталинизма
Баща ми ни напусна през пролетта на 2007-ма. А за последен път се разхождахме по обичайния си маршрут, от Университета, през Княжеската и Борисовата градини, та до Ловния парк, някъде през късната есен на 2006-та, преди да се разболее сериозно. Тези разходки, един-два пъти седмично, бяха към 15-годишна традиция, значи със сигурност над 1000.
И всеки път, ама всеки път (а иначе съвсем не беше досаден или натрапчив човек) като минеше покрай "Паметника", казваше: "България не може да бъде свободна, докато окупаторът размахва високо над столицата ни символа на своята власт."
(Доста сме говорили по темата, спорил съм с него дали това е наистина чак толкова важно. С годините започнах да го разбирам. Надали толкова добре, колкото го разбираше той, който е бил свидетел на мрака на сталинизма през 50-те, на издигането на "Паметника" - израз на тържеството на диктатурата по повод смазването на горянското движение.)
Е, символът вече го няма.
А аз вярвам, че някъде там, където той самият не вярваше, че отиват душите, душата на баща ми вече почива в мир. И не мисля, че това е достатъчно, за да бъдем свободни. Но е добра стъпка във вярната посока.
Снимка Асен ГеновБаща ми ни напусна през пролетта на 2007-ма. А за последен път се разхождахме по обичайния си маршрут, от Университета, през Княжеската и Борисовата градини, та до Ловния парк, някъде през късната есен на 2006-та, преди да се разболее сериозно. Тези разходки, един-два пъти седмично, бяха към 15-годишна традиция, значи със сигурност над 1000.
И всеки път, ама всеки път (а иначе съвсем не беше досаден или натрапчив човек) като минеше покрай "Паметника", казваше: "България не може да бъде свободна, докато окупаторът размахва високо над столицата ни символа на своята власт."
(Доста сме говорили по темата, спорил съм с него дали това е наистина чак толкова важно. С годините започнах да го разбирам. Надали толкова добре, колкото го разбираше той, който е бил свидетел на мрака на сталинизма през 50-те, на издигането на "Паметника" - израз на тържеството на диктатурата по повод смазването на горянското движение.)
Е, символът вече го няма. А аз вярвам, че някъде там, където той самият не вярваше, че отиват душите, душата на баща ми вече почива в мир.
И не мисля, че това е достатъчно, за да бъдем свободни. Но е добра стъпка във вярната посока.
