Радиосимфониците продължават протеста

Обявеният от музикалните състави на Българското национално радио „тих протест“ остава в сила: от 6 март Симфоничният оркестър, Биг бендът, Народният оркестър и Смесеният хор преустановяват концертната си дейност, докато не се намери устойчив механизъм за финансиране и статут, равен на този на държавните културни институти (филхармонии, опери). 

Това беше потвърдено след среща в Радиото с ръководството на БНР, синдикати и служебния министър на културата Найден Тодоров. Проблемът с оркестрите на БНР обаче е проблем на самото БНР, защото те се водят "към" него, а не към Министерство на културата. Затова и оркестрантите настояват за промяна в статута им и обособяването им като културни институти, съобщава "OFFNews". 

Какво казва законът?

Музикалните състави на БНР (Симфоничен оркестър, Биг бенд, Смесен хор, Народен оркестър и др.) нямат статут на държавни културни институти (като опери/филхармонии) към Министерството на културата. Те са част от структурата на самото Българско национално радио и се управляват/организират като негови звена, по вътрешните правилници на БНР.

Законът за радиото и телевизията изрично предвижда, че БНР „създава и поддържа музикални състави“, които развиват звукозаписна и концертна дейност. Това им дава правно основание да съществуват като част от обществената мисия на радиото, но не ги прави „културен институт“ по модела на МК.

Финансирането им е обвързано с бюджета на БНР и има ограничение, въведено с промени в Закона за радио и телевизия: БНР да отделя за издръжката на музикалните си състави „не повече от 10%“ от субсидията/ресурсите, за които се говори в публичните разяснения по закона.

Те са радиосъстави: основната им функция е свързана с мисията на общественото радио (записи за фондовете, участие в продукции, концертна дейност като част от публичната мисия).

Не са под делегиран бюджет/стандарти като държавните културни институти (опера, филхармония и т.н.), което е и причината в момента да настояват за промени – да бъдат приравнени по статут/финансиране към тези институти (това е „сърцевината“ на протеста им).

Контекстът сега

Новият министър Найден Тодоров наследи още нещо - генерален стоп в плащанията на културните институти, започнал по времето на предишния министър Мариан Бачев, но всъщност наложен от Министерство на финансите. Културните институти получават (театри, опери и др.) пари само за заплати и това е от месеци. Както медията писа, директорът на Театър "Българска Армия" Мирослав Пашов алармира за критичната ситуация в изпълнителския сектор и каза, че "театрите спираме да играем".

Българските театри са изправени пред сериозна финансова криза, която застрашава тяхната работа. Липсата на приет държавен бюджет за 2026 година и недостатъчното финансиране през 2025 г. поставят културните институции в невъзможно положение. 

Музикантите на БНР се борят за по-достойни заплати от 6 месеца

От своя страна от 6 месеца музикантите от БНР свирят със сигнални жилетки в знак на протест срещу изключително ниските възнаграждения, които получават. Но интересен детайл е, че на Facebook страницата на Биг Бенда на радиото снимките от техен концерт са чернобели, може би за да не се видят жилетките...

Заплатата в Симфоничния оркестър на БНР започва от 620 евро.

Докато председателят на Комисията по медии и култура Тошко Йорданов предлагаше просто да се закрие Смесения хор на БНР, същият оркестър представяше България на концерт в базиликата "Сан Клементе" в Рим по повод тържествените чествания на 24 май 2025 г.
 
Към днешна дата (5 март) няма публично обявено решение, което да отменя намерението за тих протест на всички оркестри на радиото. Напротив — първи концертни ангажименти вече се оттеглят: БНР съобщи, че концертът „В дует с невъзможното“ се отменя, като са описани и условия за връщане на билети (вкл. срок до 31 март при Eventim).

Музикантите настояват за законодателни промени, които да извадят радиосъставите от „паралелната реалност“ на хронично недостатъчно финансиране и да приравнят статута им с държавните културни институти. В репортаж на NOVA първият обоист на Симфоничния оркестър на БНР Слав Славчев обяснява, че решението да се спре концертният сезон от 6 март е „крайна мярка“ и идва след продължителни безрезултатни опити за решение.

Какво обеща министър Найден Тодоров

След срещата с музикантите министърът заяви, че промяна на законите „няма фактическото време“ да се извърви веднага, но юристите търсят вариант, който да е работещ и в рамките на около 10–15 дни да стане ясно как ще функционира, след което да има нова среща със синдикатите и ръководството на БНР.

В същото време в публичното пространство се появи и идея за „съвместно финансиране“ – БНР да покрива финансово записите за Златния фонд, а Министерството на културата да финансира концертната дейност. Тодоров обаче казва, че подобен модел не е работещ/не е законен и че ще обсъди възможните варианти първо с министъра на финансите. 

Какво казва БНР

Генералният директор на БНР Милен Митев заяви, че когато има конкретни предложения, те първо ще бъдат обсъдени с музикантите и синдикатите, а дотогава остава рискът „съставите да стоят в безвремие“ – с отлив на кадри и трудност да бъдат привлечени млади музиканти при сегашните възнаграждения.

На сайта на БНР обаче не се споменават причините за преустановяване на дейността на оркестрите. Там четем:

"Музикалните състави на БНР - Симфоничният оркестър, Смесеният хор, Оркестърът за народна музика и Биг бендът, временно преустановяват концертната си дейност, считано от 6 март. Поради тази причина концертът „В дует с невъзможното“ с участието на Симфоничния оркестър и Смесения хор на БНР няма да се състои, както бе предвидено по програма, на 6 март, петък, в зала „България“.

Ръководството и екипът на БНР поднасят своите извинения на публиката, като предоставят възможността закупените билети да бъдат използвани за други събития на музикалните състави до края на текущия сезон 2025/2026."

Какво следва

Ако до обявения от министъра срок не бъде предложен работещ механизъм, протестът ще започне да се измерва не с позиции, а с реални последствия — отменени концерти, празни зали и прекъсване на една от малкото устойчиви системи за „музикална памет“ в публична медия. Самият Тодоров нарече радиосъставите „музикалната памет на една нация“ – и предупреди, че „нация без памет няма бъдеще“.