Разследване на Lupa.bg: Складовете на Емилиян Гебрев взривени като тези на Десислав Делев на Петолъчката

Взривовете в склада с боеприпаси край Карнобат напомня за случая с  експлозиите през 2012 г. на пътен възел Петолъчката, където трима работници намериха смъртта си. До ден-днешен не е ясна причината за пукотевицата край село Лозенец.

„Не можаха да докажат, че собственикът на складова база „Стралмджа – Мараш” Десислав Делев е виновен за експлозиите. Когато веществените доказателства по случая отидоха в Института по криминалистика на МВР, в него избухна пожар и те изгоряха. Държавното обвинение се опита да препише изцяло вината на собственика на Берета трейдинг, но не успя“, припомни пред Lupa.bg експертът по сигурността Иво Атанасов. Той уточни, че при пожара са унищожени части от взривни устройства, които не са съхранявани в експлоадиралите складове. Трябвало е да се направи експертиза за произхода. 

Според Десислав Делев причината за взрива в склада за боеприпаси край Петолъчката е неоторизирано пипане и работене с боеприпаси. Бизнесменът призна обвиненията, че в складовете е имало различни боеприпаси, от тези които са били по договор с Министерството на отбраната. По думите му обаче те са пристигнали в базата, опаковани досущ като боеприпасите, за които фирмата е оторизирана да обезврежда.

"Те са приети от Васил Трифонов, както му викат бай Васо Охранителя, но са били опаковани и той не е можел да види какво има вътре", заяви Десислав Делев. В базата разбрали, че получените боеприпаси са различни едва когато ги отворили. Служителите са ги снимали и са уведомили ръководството.

"Различието между два боеприпаса не убива, нито съхранението му в базата. Белята става, когато се пипа нещо, за което дадено лице не е оторизирано", заяви Десислав Делев. По думите му работникът, който е отворил и се опитал да работи с боеприпасите, е бил предупреден да не ги пипа. Според Делев това значи, че не технологията по утилизация е причината за избухналия взрив.

На 5 юни 2012 година силен гръм в складова база „Стралмджа – Мараш” разтресе пътен възел Петолъчката и най-близкото село Лозенец. След първия взрив последваха поредица от гърмежи. Една част от работниците са бягали пеша от базата, други са извозени с коли до болницата. Трима останаха в неизвестност, докато ДНК–експертиза не доказа, че са загинали при взрива.

Разследването на инцидента доказа, че на 5 юни тримата работници са разглобявали бойна част от зенитна ракета „Двина”. Взривът е тръгнал от цех 1, в който те са загинали на място. Останалите им колеги са оцелели, защото са били извън цеха.

"Рискът беше за всички, даже аз когато един от последните бях ранен тежко и едва допълзях долу до пътя и бяха спрели коли ме снимат и аз тъй с последни сили им казах: "Бягайте, бягайте!", разказва работник от фирмата.

„Изминаха 10 години от ужасния инцидент без да се разбере кой е виновен и какви са  причините за него. Най-вероятно същото ще се случи и с взривовете край Карнобат. И двата случая са диверсия. Аналогични са - първо избухва пожар, след това взрив. Системата за сигурност не се е задействала навреме. Удобна е версията за руска намеса за взривовете край Карнобат, но тя не е реалистична“, смята Иво Атанасов.  

На 30 юли през нощта склад с боеприпаси собственост на бизнесмена Емилиян Гебрев се взриви до Карнобат.  

Четири взрива в оръжейни заводи у нас от последните 10 г. са свързани с отравянето на Емилиян Гебрев и експлозиите във военни складове от 2014 г. в Чехия, обяви през април 2021 г. главният прокурор Иван Гешев.

Унищожените боеприпаси в България и Чехия са били за Украйна и Грузия, които са в конфликт с Русия. Освен това по време на 4-те експлозии у нас са регистрирани посещения на руски граждани, вероятно офицери от секретно поделение на ГРУ, каквито са и издирваните заради отравянето на Емилиян Гебрев.

Два от взривените складове в България, за които се търси руска връзка, са били именно на фирма "Емко", собственост на Емилиян Гебрев.

Първият случай е от 12 ноември 2011 г. Тогава в склад на Гебрев до село Ловни дол, община Севлиево, избухва взрив. Унищожени са много боеприпаси, които според прокуратурата е трябвало да бъдат изнесени в Грузия, която е във военен конфликт с Русия от 2008 г.

 Вторият случай е от 21 март 2015 г. Тогава избухва пожар в складове до село Иганово, които са на ВМЗ - Сопот, а след тях започват взривове на продукцията в тях. Част от унищожените боеприпаси отново е на "Емко" по информация от Министерството на икономиката.

Третият инцидент е от 14 април 2015 г., отново в складовете на ВМЗ - Сопот, в село Иганово. За него няма информация за боеприпаси на Гебрев. Тогава основната версия е за пожар, след който са последвали взривове.

Само месец и половина по-късно, на 31 май, в сградата на бившия Институт по специална техника в София избухва пожар, който изпепелява доказателства по делото за взривовете в складове на ВМЗ - Сопот, до село Иганово. Заключението на пожаро-техническа експертиза е, че инцидентът не е станал от самозапалване.

Четвъртият случай е от 11 март 2020 г. до Мъглиж, когато е взривен склад за капсул-детонатори и капсул-възпламенители на оръжейния завод “Арсенал”, който е стратегически обект за националната сигурност.

Четирите взрива във военни складове си приличат и се отличават от останалите, показва експертиза, изготвена от дирекция “Специални операции и борба с тероризма” (СОБТ) в МВР. Разследванията по всички тях са били в отделни прокуратури, но вече са обединени в дело на Специализираната прокуратура. Няма открита конкретна причина за техническа неизправност, която да е причинила пожарите и последващите взривове.

Освен че унищожените боеприпаси са били за износ към Украйна и Грузия, те си приличат по още нещо специфично - винаги всичко започва с пожар. Работната версия е, че палежите са били с цел работниците и хората наблизо да се оттеглят на безопасно място. Предполага се, че времето за гасене на пожарите е използвано за дистанционно задействане на предварително заложени взривове.