Разследват "Букинг" за фалшиви обяви за имоти под наем
ЕК започва разследване на една от най-популярните платформи за резервации Booking.com. В Европа 66% от онлайн резервациите на хотели се осъществяват чрез нея, а активните потребители в България са близо 1 милион души.
ЕК е започнала официално производство заради съмнения, че компанията не е предприела необходимите мерки за справяне с фалшиви обяви и злоупотреби съгласно Акта за цифрови услуги. Разследването трябва да установи още дали платформата обозначава ясно обявите, за които е платено да заемат по-предни позиции в резултатите от търсенето, съобщиха на сайта си от ЕК.
Фалшивите обяви, като например за несъществуващи имоти, измами с фалшива самоличност и несъответстващи оферти за настаняване, могат да имат отрицателно въздействие върху защитата на потребителите. При разследването ще се оцени също така дали платформата е въвела ефективни мерки за смекчаване на тези рискове, включително чрез премахване на измамни и несъответстващи на изискванията списъци.
Разследването ще се съсредоточи върху рисковете, свързани с начина, по който данните за резервациите и на гостите се споделят с доставчиците на настаняване. Комисията също така ще проучи дали дружеството е въвело достатъчно предпазни мерки, за да предотврати злоупотребата с данни с цел извършване на фишинг и искане на плащания с цел измама.
Припомняме, че през април тази година Booking.com потвърди, че има вероятност хакери да са получили достъп до лични данни на техни клиенти. Засегнатата информация включваше имена, имейл адреси, телефонни номера и детайли за резервациите.
Комисията ще проучи дали Booking.com спазва задълженията за прозрачност на рекламата съгласно Акта за цифровите услуги.
Доставчиците на места за настаняване могат да направят обявите си по-видими в резултатите от търсенето в Booking.com, като плащат по-висока комисионна. Потребителите следва да могат ясно да разпознават, че тези „подсилени обяви“ всъщност са реклами. Комисията също така ще проучи дали за всяка реклама, показана на Booking.com, потребителите могат лесно да видят кой стои зад нея, кой е платил за нея, защо я виждат и как могат да променят настройките, които определят кои реклами виждат.
Съгласно Акта за цифровите услуги потребителите имат право да разберат кога и от чие име им се показва реклама. Без това те не могат да разберат дали дадена обява се появява на видно място, защото съответства на търсенето им или защото доставчикът на настаняване е платил за тази видимост.
Ако бъдат доказани, тези пропуски биха представлявали нарушения на членове 34 и 35 от Акта за цифровите услуги, които задължават много големите онлайн платформи и търсачки да установяват, анализират, оценяват и смекчават системните рискове. Член 26, параграф 1пък изисква от доставчиците на онлайн платформи да гарантират, че ползвателите могат ясно да идентифицират рекламите и информацията за тях