Рекорден ръст при заемите за жилища по време на кризата

В момента най-много се търсят къщи около големите градове

Новини
20:07 - 30 Август 2020
2933
Рекорден ръст при заемите за жилища по време на кризата

По време на икономическата и здравна криза най-голям ръст има при кредитите за покупка на къщи и апартаменти, пише "Труд".

През второто тримесечие на годината броят на заемите за граждани в размер между 100 хил. и 250 хил. лв. е нараснал с 3,3% до над 35 хил., а отпуснатата чрез тях сума се е увеличила със 171 млн. лв. и вече надхвърля 5 млрд. лв., показват данните на БНБ. В рамките на година ръстът на тези заеми е с впечатляващите 20%. Броят им се увеличава с над 5800 за година, а отпуснатата чрез тях сума от банките - с 866 млн. лв.

Заемите в тези размери най-често се използват за покупката на имоти - за живеене или като инвестиция. Много хора като адвокати, нотариуси и лекари с частни кабинети взимат заеми като физически лица, които използват в бизнеса си. Но част от тези кредити също са за покупка на имоти, които стават на офиси или лекарски кабинети. Именно това са заемите, които имат най-голяма движеща роля за кредитния пазар в страната, особено в периода на криза. Заеми в такива размери може да си позволят хора със стабилни доходи, които няма да имат проблеми с месечните вноски. Именно те купуват имоти, нови коли и харчат големи суми за ремонти, което води до ръст на икономиката.

В момента най-много се търсят къщи около големите градове, коментира Илиана Василева, зам.-председател на “Сдружение брокери на имоти”. Например хора от София купуват къщи в Габрово, защото там Балкана е чист, а освен това Габрово е близо до големи градове и до пътни артерии. Къщите, които са готови за употреба, най-често струват между 50 хил. и 100 хил. лв. в зависимост от отдалечеността до населено място, каза Илиана Василева. Къщите, които се нуждаят от реновиране обикновено струват до 30 хил. лв. Но хората, които купуват къщи, най-често не искат да се занимават с ремонти и затова най-много сделки има с къщи над 50 хил. лв.

В София хората търсят жилища предимно за личните си нужди. Затова избират апартаменти в квартали, които отговарят на личните им предпочитания - да са близо до свои роднини или до училището на детето. Площта на апартамента също се избира, така че да отговаря най-добре на личните им нужди. Най-търсено е новото строителство, каза Илиана Василева.

Цените на апартаментите в София зависят от квартала, от типа строителство и от състоянието на имота. Започват от 900 евро на кв. м и достигат до 1700-1800 евро на кв. м за нови, изцяло завършени и обзаведени апартаменти. Има търсене и цените на имотите са стабилни.

Наемите обаче леко са понижени. Август и септември са най-активни по отношение на наемите, защото през септември започва учебната година и в София посреща много студенти. През миналата година наемите за двустаен апартамент в столицата бяха около 700-750 лв., а сега са със 100-150 лв. по-ниски, каза Илиана Василева. Причината е, че много хора имат по-ограничен бюджет и собствениците, които са купили апартамент с инвестиционна цел, предпочитат да свалят леко цените, вместо цяла зима имотът да стои празен.

При заемите за домакинствата в размер между 250 хил. и 500 хил. лв. също има увеличение с 20% в рамките на година. Това обаче се изразява в нарастването им само с 640 броя, а общата отпусната чрез тях сума се увеличава с 200 млн. лв. По време на кризата през второто тримесечие на годината продължава стабилният ръст при отпускането на заеми за граждани между 250 хил. и 500 хил. лв., както и на по-големи кредити до 1 млн. лв. Тези заеми, които може да си позволят много заможни хора, имат съществен дял от кредитния пазар, но са доста по-малко на брой и съответно имат по-малка роля за икономиката на страната от заемите между 100 хил. и 250 хил. лв.

При най-големите заеми за домакинствата за над 1 млн. лв. и при малките кредити до 10 хил. лв. има спад както по време на кризата, така и в рамките на година. Заемите за над 1 млн. лв. намаляват с 48 за година и достигат 127 броя.

Общият размер на отпуснатите заеми за граждани за година нараства с 8%, или с 1,8 млрд. лв.