Рекордьор: Лъчо Мозъка декларирал шест пъти повече пари от Пеевски
Общо 31 млн. лв. в банкови сметки в страната и чужбина кътат депутатите
31 милиона лева в банкови сметки са декларирали депутати. Това става ясно от декларациите на 189 народни представители, които са обявили депозити в страната и чужбина. 1 116 410 от тях са в банкови институции извън страната, показва анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).
Още 82-ма от партньорите им имат сметки на стойност 5 528 008 лв. Също така 54-ма от народните избраници са декларирали влогове в чуждестранна валута като такива има в евро, долари, британски лири и/или швейцарски франкове.
Формата на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) изисква да се посочи дали декларираният депозит е в страната или чужбина, но не е задължително да се впише конкретната банкова институция. Някои депутати все пак са включили и тази информация и така сред банките, в които избраниците ни държат своите средства попадат ДСК, ЦКБ, ОББ, Инвест банк, Д Банк и други.
Очаквано депутатите от най-многобройната парламентарна група ГЕРБ-СДС разполагат с най-много средства в своите банкови сметки – 13 040 054 лв. Те са следвани от Продължаваме Промяната-Демократична България с 5 485 426 лв. и ДПС-Ново начало с 3 850 325 лв.
Суми на стойност над 100 000 лв. са декларирали общо 72-ма народни избраници.
Впечатление прави, че половината от средствата на групата на ГЕРБ-СДС са декларирани от депутата Лъчезар Иванов, който има 6 423 932 лв. в свои сметки. Голямата част от неговите средства са депозирани в доларова сметка в страната. Следват го лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски с 1 078 026 лв. (декларирани в сметки в България в лева, евро и долари) и Атидже Байрямова Алиева-Вели от същата формация, която е обявила 912 988 лв. в сметки в България и Белгия.
Тя е бивш евродепутат и с висока степен на вероятност това обяснява сметката ѝ в седалището на европейските институции.
Прегледът на декларациите също така показва, че някои депутати посочват в коя чуждестранна държава са сметките им, но това са единични случаи. Същото важи и за вида на сметките – дали са разплащателни, спестовни и т.н. Възможно е да се въведе изискване тази информация да се публикува задължително, препоръчват от ИРПС.
