Рентата за изоставените земи до 3 пъти по-ниска

Ползвателите на земеделска земя плащат 2-3 пъти по-ниска рента за т. нар. бели петна. Става дума за ниви, чиито собственици не са декларирали преди всяка стопанска година какво ще правят с имотите.

Така, ако средната рента за землището, плащана на собствениците с договор, е 60 лв. на декар, то за тези без договор, попадащи в категорията „бели петна“, в най-добрия случай ще е наполовина по-ниска.

„Преди време правихме проучване. За легалните договори цената е 2-3 пъти по-голяма от белите петна“ обяснява юридически експерт, ползван от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), пожелал анонимност. Той допълва, че по статистика само за около 4% от тези „бели петна“ няма договор между ползвателите и собствениците.

„В Северна България този процент е по-малък, а в Южна - доста по-голям. В Североизточна България почти няма проблем. В Южна България обаче делът им е 10-15% заради наличието на фалшиви договори. Цялата система с „белите петна“ е порочна. В друга страна в ЕС няма подобен режим“, заключава юристът и добавя, че е възможно делът на „белите петна“ да е много по-голям, защото има съмнение, че част от договорите за наем са фалшиви.

Председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков припомни, че все още земеделската земя у нас е много разпокъсана. „Ако човек има много малка собственост, която не е потърсил с години, която е „бяло петно“, се обезсмисля уреждането на документи, защото рентата не би могла да покрие разходите за пътуване, напр. от чужбина.

Схемата за „белите петна“ в момента подпомага фермерите да могат да комасират площите.

Процедурата беше временна, докато се реши как ще се процедира, но все още е в сила. Има обаче намаляване на „белите петна“. Рано или късно проблемът трябва да се реши. Наличието на „бяло петно“ не задължава арендаторът да потърси собственика
за да сключи договор с него за ползване на имота му“, обяснява Стайков.

Под понятието, придобило гражданственост като „бели петна“, се разбират имоти, за които не са сключени договори за ползване и собствениците им не са подали декларация за начина и формата на стопанисването им през текущата стопанска година. По данни на земеделското министерство, предоставени на „Монитор“, за изминаващата стопанска 2020/2021 г. общата площ на „белите петна“ е 1 591 932 дка, разпределени в 600 746 имота. Лидер по брой с 85 217 ниви е Софийска област. Районът е №1 и по площ в сегмента със 178 472 дка. От 2015 г. досега в сметките, в които се внасят рентите за „белите петна“, набраните средства са 169 459 881 лв., като от тях изплатени на собственици са 45 418 250 лв.

Според Костадин Костадинов, председател на Нaционалната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), повече „бели петна“ има в районите, където рентата е ниска.Затова и хората не се интересуват от имотите си. Зърнопроизводителите плащат рентите и за „белите петна“, защото в противен случай не може да се участва в т. нар. чертане, от което зависи подпомагането. „Големите собственици на земи искат да направят нещо като банка с белите петна и да ги отдават на търг за ползване“, добавя той и обяснява, че сегашният режим, включително за „белите петна“, е едно от най-добрите неща в земеползването и най-честното, създадено назад в годините. „Разбира се, трябва да има и подобрения, технологично с промяна на закона при споразуменията за земеползване.
Сега се изисква те да бъдат подписани от всички земеползватели, но по места, поради лични дрязги някои не го подписват, защото искат да обработват земя по свой избор, а не където са е наели или притежават в землището. Това е все едно да имате имот в кв. „Люлин“ в София, но да искате да го преместите в центъра. На практика неподписващите са наели и притежават малко земя и на тях им е все едно къде ще работят и действат на принципа: „Не искам да съм добре, а Вуте да е зле“. Подобни случаи според мен са и причина за разправиите по места. Нормално ще е споразуменията да се подписват от две трети от ползвателите и така ще бъдат намалени проблемите. Това е и предложението на нашата асоциация“, уточнява браншовикът.