РЕТРО ХИТ: Христо Смирненски бил мангъровист и антиваксър

Мангъровщината по българските земи не е от вчера. Преди повече от век обществото ни пак е разделено от противоепидемични мерки, а на страната на алтернативната медицина застава не друг, а гениалният поет Христо Смирненски. Прочетете за борбата му с карантините и забраните, но имайте едно на ум. Все пак той умира от поредица инфекциозни заболявания - първо тиф, а след това и туберкулоза, която го довършва, само на 24 години.

През есента на 1917 г. в София върлува епидемична скарлатина. Войната, гладът, нищетата и лошите хигиенични условия са допринесли болестта да вземе широки размери. Във Военното училище (по онова време юнкер, дн. курсант, в него е и поетът Христо Смирненски) също са констатирани 2-3 случая на скарлатина. Това налага да се въведе 40-дневна карантина. Прекъснати са всякакви контакти с външния свят, включително отпуски и неделни свиждания.

Карантината влошава допълнително и без друго тежкия и суров казармен режим. Принудителната социална изолация продължава и след изтичането на 40-те дни, въпреки че във Военното училище няма нови заболели, а и в града случаите значително са намалели. Това поражда недоволство и съпротива срещу наложеното затваряне.

В дясното крило на училищния парк се появява конски череп, окачен на прът, забит в земята с надпис „Проклет да е доктор Русев“ (Марин Русев е тогавашният директор на Гражданската санитарна инспекция и личен лекар Фердинанд и Борис III) и под него една книжна бележка, забодена с габърче: „Другарю, когато минеш оттук, хвърли камък и прокълни!“.

Събитието се разнася като мълния сред карантинираните възпитаници на Военното училище. Около конския череп бързо се натрупва грамада от камъни.
Ръководството на училището реагира като забранява на юнкерите да посещават тази част от парка. Конският череп е прибран, но въпреки заплахите грамадата продължава да расте. Скоро в района на цялото Военно училище не може да се намери дори най-дребно камъче. Грамадата се превръща в своеобразен обвиняващ паметник срещу продължаващата социална изолация на младежите. Наред с това из района на Военното училище започват да се подхвърлят написани на ръка лозунги: „Искаме отпуск“ и „Вдигнете карантината“.

Социалната изолация надхвърля 75 дни. Разчува се, че в града вече са отпаднали всички ограничителни мерки. Напрегнатата обстановка предизвиква открита демонстрация на юнкерите. По време на една предобедна почивка почти всички възпитаници (повече от 1500 души) се отправят към канцеларията на началника на Военното училище. „Защо ни държите затворени?“, „Защо не вдигнете карантината?“ – се носи от всички страни.

В щаба настъпва тревога – за пръв път в историята на това училище се случва такава масова проява. Истински бунт.

Впоследствие става ясно, че в основата на всички протестни акции стои поетът Христо Смирненски.