Ретро: Когато Бог Марадона дойде в Неапол

Днес 25 ноември 2020 г. е най-черния ден за футбола. От този свят си отиде Бога на коженото кълбо Дон Диего Армандо Марадона. Вечността го притегли неумолимо, за да премине от едно състояние на живот в друго. Светът може да изчезне в сегашния си вид, планетата ни може да се пресели на друго място в космоса, но паметта за Диего ще бъде пренесена от последната оцеляла жива форма. На всяка планета и във всяка галактика митът за Диего Марадона ще се носи като едно от най-съществените неща, създадени от човешкия род...Lupa.bg разказва как Диего Марадона покори Неапол.

Трансферът на аржентинската мегазвезда Марадона при неаполитанците се провлачва цели 44 дни. Точно толкова траят преговорите между всички страни по сделката, за да може Златното момче на Аржентина да кацне в Южна Италия. 

Свикана е специална среща на Борда на директорите в Барса, за да се реши какво да се прави с фантастичния, но непокорен №10. Стига се до гласуване. 

15 гласа "за" и 4 "против" заверяват билета на Диегито за Неапол. 

Италианският клуб чупи рекорда на Барса от 1982 г., като този път за Марадона е дадена сума, доближаваща се до днешните 12 милиона евро. През 1987 г. Милан бие с малко тази цифра при покупката на Рууд Гулит от ПСВ.

Наполи се стреми да осигури на Марадона целия лукс на света и освен тлъсти пачки пари (1 милиард и 785 милиона лирети) на играча с поразяващ ляв крак са обещани две нови коли, уютна къща и 10 двупосочни билета Неапол - Буенос Айрес на сезон, които да ползва когато му домъчнее за родината. 

Дон Диего подписва с "адзурите" на 30 юни 1984 г., като всичко става в трескава надпревара с времето - в 20 часа същия ден в Италия влиза в сила законът за ограничаване привличането на чужденци. Все пак няколко часа преди резето да хлопне, Марадона е закупен от Барса. На 5 юли той е докаран с хеликоптер на стадион "Сан Паоло" пред аплодисментите на около 70 000 тифози.

"Северът си има всичко - индустрия, пари, че и по-хубави жени. Но там никога няма да имат Марадона", от този ден насетне казват в Неапол.

10 май 1987 г. Наполи - Фиорентина. Бетонната конструкция едва издържа хилядите по трибуните на претъпкания "Сан Паоло". 29-та минута. Бруно Джордано пуска с петичка към нахлуващия Андреа Карневале и нападателят докарва тифозите до делириум - 1:0 за Наполи. Скоро след това обаче Роберто Баджо от фаул изравнява. До края няма повече голове. По същото време Ювентус прави 1:1 като гост на Верона. Всичко е ясно! За първи път Наполи е шампион и ще гледа грандовете от Север от по-високо! Неапол полудява. Площади, улици и пицарии вече носят името на Марадона. Никой в южния италиански град не си намира място в онази вечер. В ранните часове на следващия ден прегракнали младежи минават покрай местното гробище. Щастливите фенове спират при входа му и решават да напишат със спрей на стената нещо на мъртвите си съграждани. Надписът гласи: "Ако знаете какво пропуснахте!"

На 8 юли 2017 година никой в Неапол не искаше да работи. И не само, защото бе събота. По улиците всеки бе облякъл синьо, а около кметството имаше толкова хора, сякаш протестите за поредното вдигане на данъците са в разгара си.

Диего Марадона дойде в града, получи орден за почетен гражданин, а после отиде на ресторант.

Там нахлуха някакви разрошени типове, не бяха деца. Гонеха 50-те години, но изглеждаха като тийнейджъри на първия си голям концерт. Пееха с пълно гърло една песничка и пробиха охраната. "Мама, мама, мама - сърцето ми ще се пръсне... Аз видях Марадона!"

Диего стана, вдигна чашата и запя с тях.

После, пред хотела му, имаше народ и полиция, хаос, възбуда и объркване. Аржентинският идол се качи върху един миниван, паркиран пред хотела, разкъса ризата си, пя с хората и им показа отново - той е един от тях, въпреки че, къде се е чуло и видяло Бог да е равен с хората, които го почитат?

Какво става ли?

Ами, 33 години минаха от 1987-а, когато Наполи спечели първото си Скудето, титлата на Италия.

През този сезон надеждите бяха големи, но... отнови изглежда така, сякаш сълзите ще са на разочарование, а не на радост. Трябва чудо, за да бъде изместен Ювентус. 

Неапол отново ще живее със спомените.

Представянето на Марадона на 5 юли 1984-а е стартът на една любов, която ще ни надживее. Тази страст няма да остане по-дълго само от футбола. Наполи продаде 60 000 абонаментни карти в дните, след като Диего подписа, излезе на терена на препълнения "Сан Паоло" и помаха на хората в небесносиньото на отбора.

На всички тези по трибуните им се струваше, че е някакъв трик, шега, сън. Не може да бъде - Марадона да дойде в Неапол, където прането виси над улиците, работата е зле платена, наоколо е мръсно и невзрачно, а бедността сковава мисленето на региона. А Наполи е един малък отбор, който никога не е и помислял за титла.

В местния диалект и речник ще намерите една фраза.

На италиански тя звучи така: A carta vicino "o fuoco sappiccia". Свободен превод: Онзи лист хартия, който е толкова близо до огъня, че неизбежно ще се запали.

Това стана между Неапол и Диего. И гори и днес.

Марадона игра за Наполи седем години, които днес ще ви разказват около 7 дни, ако седнете да обсъждате темата в бара на Нило, например. Прочуто място, посетено неведнъж от играчите в онзи славен тим, предвождан от всемогъщия номер 10. Днес пред бара на Нило има нещо като молитвеник, като място за обреди, за поклонение. Със свещи, с лика на Диего... Като в църква.

Колко точно е платил Корадо Ферлаино, тогавашният бос на Наполи, за най-добрия футболист в света, не е ясно и днес. Официално клубът обявява сума от около 8 милиона долара, но е ясно, че цифрите са други.

Зад сделката, както и зад цялото тогавашно управление на Южния флаг на футболната гордост на региона, седи мафията. И това не е тайна.

Силните хора в южните райони искат най-накрая нещо да промени статуквото. Осем от предходните 10 шампионата са спечелени от отбори в Милано и Торино. По едно скудето за периода записват Рома и Лацио. 

Камората - както наричат неаполитанската мафия, е заинтригувана от ефекта, който Марадона може да окаже икономически и социално.

Освен споменатите 60 000 абонаметни карти, клубът продава фантастичен брой артикули, което преди никога не е било основен източник на приходи. А през 80-те в Неапол, това е направо невероятно.

Хората от камората отиват директно при Хорхе Китершпилер - агентът на Диего. Двамата все още са в хотел в града, не са се настанили в къща, когато срещата става факт. Сделката е сключена и силните хора на Неапол (а те със сигурност тогава са движещата сила, не официалните власти), получават и правата върху имиджа и рекламите на Марадона.

Не става въпрос за гангстери, каквито сме гледали по филмите. Това са хора, които искат народът на Неапол също да е добре, поне до степен, за да не е недоволен.

А футболът е добър път за постигането на този ефект. Диего няма нищо против. Той е решен да спечели титлата, да покори света.

Има и още един фактор. Година по-рано Паоло Роси отказва да иде в Неапол именно заради камората. Не иска да го замесват отново с такива хора, след като кариерата му е белязана от скандал с черно тото. Вестниците в града критикуват нападателя, че обижда града и клуба. И контрастът, когато Марадона не се колебае да дойде, е ярък.

В първия му сезон Наполи завършва на 10 точки зад сензационния шампион Верона, а Диего вкарва 14 гола и асистира за още 8. Неапол е влюбен. Такъв футболист не е виждан.

Следващата година е по-добра, отборът е трети, а Марадона отново минава 10 гола в първенството. Забележка - това са сезони на невероятно съперничество в Серия "А", на малко голове, на напрегнати мачове между суперотбори, а топреализаторите в калчото са с по 15-18 попадения.

Малцина знаят, че в периода на най-добрия футбол в кариерата му, Диего изживява големи лични драми и проблеми.

Той вече се е срещнал с кокаина в Барселона, Неапол и средата му - а това са най-големите хора в камората - го запознават по-отблизо със сладкия живот, наркотиците, както и една местна 20-годишна красавица. Казва се Кристиана Синагра и е причината съпругата му Клаудиа да си събере багажа и да се прибере в Буенос Айрес за повече от четири месеца.

Връзката приключва, когато Кристиана забременява от Диего, който пътува до родината, убеждава Клаудиа да се върне и възстановява счупената чаша. Поне я залепя. Животът му по-нататък обаче е белязан от кризи със съпругата, с която днес отдавна са разделени.

През септември 1986-а се ражда Диего-младши, като Синагра го показва на Италия и света. Марадона лъже публично: "Не знам нищо за тази жена и за детето".

Градът знае всичко, но въпреки това обича своя идол не по-малко от преди. Той не е Бог, бърка, грешен е, несъвършен е. Точно такъв го обожават неаполитанците.

На терена сезонът е потресаващ. Десетката вкарва десет гола, а Наполи губи само два мача.

През май 1987-а немислимото се случва. Клуб с история, която не му отрежда дори място в топ 20 като успехи до този момент, печели скудетото. А, да - и прави дубъл, защото прибира и Купата на Италия!

Празненствата, казват, продължили около седмица. По улиците музиката не спирала, а танцуващите дори не се познавали, но станали приятели, защото обичали един и същ човек. Диего Армандо Марадона, който от онзи ден е неоспорим притежател на този град.

"Неапол няма кмет, няма управа, няма нормални улици, училища и публичният транспорт е пълна нула. Ние сме много зле, но нищо от казаното тук няма значение. Ние имаме Марадона". Така започва статията си на първа страница в деня след скудетото местният "Ил Джорно".

Наполи се превръща във фактор, в главен актьор на сцената на италианския и европейски футбол. Триото в атака Ma-Gi-Ca (Магическо) е от първите срички на имената на Марадона, Джордано и Карека. Те правят каквото си поискат.

В отбрана Чиро Ферара е като телохранител, който не допуска някой да си прави сметки за гол във вратата, а до него е култовата личност Салваторе Бани.

С него, казват неаполитанците, вечер плашат децата, ако не искат да си лягат.

Манията по Диего обаче надминава всичко и Наполи - това всъщност е Марадона и още няколко (иначе чудесни) играчи. Около 1000 деца в града са кръстени Диего само за две години. А и става модерно да слагаш един надпис на надгробна плоча в онези години.

В гробищата край града се чете на немалко места "Не знаеш какво пропускаш" - като съобщение на изпроводяк към хора, отишли си от света точно в този исторически момент. Толкова е впечатляващо, колкото и втрещяващо.

Контрастът в отношението към аржентинеца извън Неапол е огромен.

По стадионите на Север висят плакати "Играчка на Камората" и "Кокаинова глава".

В Милано го освиркват свирепо, в Торино на стадиона на Юве го замерят с монети. Но не, защото не разбират колко е добър. А защото се страхуват, че това е единственият човек на планетата, който може да отнесе титлата на Юг.

Скудетото е спечелено пак три години по-късно. Купата на УЕФА - също. В един период от 4 години между 1986-а и 1990-а Наполи играе изключителен футбол и е рамо до рамо с Милан, Интер, Ювентус - мастодонтите.

Световното през 1990-а променя всичко. Или поне, това е момент, в който Земята спира да се върти и застива, като за начало на нова епоха. Задава се полуфинал Италия - Аржентина. В Неапол.

Пресата на Апенините подема кампания с призиви неаполитанците да забравят кой е номер 10 в отбора на съперника, да вземат флаговете на Италия, да подкрепят "скуадра адзура" и да изхвърлят заплахата с име Марадона, по пътя към световната купа.

Диего отвръща: "364 дни в годината вие, неаполитанците, сте чужденци в собствената си страна. Третират ви като боклук, като втора ръка. А днес трябва да сте за същата тази страна, в един-единствен ден? Аз пък съм неаполитанец във всичките 365 дни в годината!"

Един огромен плакат посреща Диего на загрявката откъм Южната трибуна. "Диего, Неапол те обича. Но Италия е нашата страна".

Аржентина печели с дузпи, а Марадона излиза от терена последен, триумфално като гладиатор, отново победил целия свят. Изпращат го аплодисменти, въпреки че хората по трибуните плачат, разочаровани. Никой не го освирква.

Този ден настройва цяла Италия срещу десетката. Но скрепява някак необяснимо още по-здраво връзката между Диего и неговия град. Има обаче един проблем, за който нито медиите, нито неаполитанците, пълнещи трибуните на "Сан Паоло", подозират.

Отношенията на Марадона с хората в костюми, с пури и огромна власт, са се влошили. Някъде в края на 1988-а той получава първите сигнали, че вече не е под тяхното крило. Огромните данъци, които трябва да се плащат върху заплатата му, правата за реклами и артикули с лика му, вече не са покривани от "незнайна сила". Диего отказва да плаща, а това са сериозни суми за онези години.

Той вярва, че е недосегаем, защото народът е с него. Но липсата на закрила и обръщането на хората от камората срещу него води до медийни атаки, които изведнъж са станали открити (преди никой вестник не смее да напише дори неща, които се говорят по улиците и се знаят), а данъчните си търсят парите.

Започва сезонът на падението на божеството. Наполи го глобява няколко пъти за пропуснати тренировки и мачове, за непристойно поведение - все неща, които преди са му се разминавали. Просто сега клубът (разбирай, хората от мафията) имат друго отношение. Санкциите са за общо 70 000 долара!

Идва и скандалът с кокаин, който води до наказание за 18 месеца извън футбола. Времето му в Наполи е приключено.

Марадона сам е приел да е обвързан с хората от подземния свят. И когато идва срив с тях, той си поема кръста и съдбата.

Но и днес, 33 години след първото Скудето и 30 лета след втората и последна титла, листът хартия и огънят горят заедно, без да се вижда кой и какво могат да ги загасят. Неапол и Марадона.

Да, титлата отново убягва. Сълзите ще намокрят фланелките и шалчетата. Но онзи спомен не избледнява.

Вечна любов. Като в приказките.