Режисьорът Мартин Киряков пред Lupa.bg: Обичам "Трамвай Желание" и бих искал да поставя пиесата на сцена

Мартин Киряков завърши през 2021 г. режисура за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Пламен Марков. Възпитаник е и на Художествената гимназия "Илия Петров" в столицата. Роден е през 1997 г. в София. Изявява се в различни сфери на изкуството и както сам споделя талантливият млад творец любовта му към изкуството е свързана, освен с режисура, и с актьорство, пеене и рисуване. 

Като актьор има участия, както на сцена, така и пред камера. Сред сценичните му изяви е главна роля в спектакъла "Танго" по Славомир Мрожек на голямата сцена на Театър "НАТФИЗ". Сред изявите му пред камера е главна роля в музикалното видео "Destiny" на група SEVI. А през 2022 година издава своята дебютна песен "When I Made Her Laugh", както и музикалното видео към нея. В края на миналата година прие предизвикателството да се яви на кастингите и на музикалното риалити "Гласът на България".

- Мартине, ти си от младите режисьори, които наскоро се дипломираха в НАТФИЗ. Защо избра да се насочиш към режисурата и с какво те провокира тази професия, така че да я избереш и за своя?

- Завърших Художествената гимназия в София, а наскоро се дипломирах и като бакалавър по режисура за драматичен театър при проф. Пламен Марков. Занимавам се и с актьорство. От 12-13-годишен най-силният ми интерес е насочен към кинорежисурата. От малък имам голям интерес и към актьорското майсторство. Тези две неща вървят паралелно при мен. За режисурата обаче отделям повече енергия. Ако имаше гимназия по кино и театър щях да вляза в нея. Опитът ми в художествената гимназия е хубав и имам много добри спомени. Изкуствата са свързани и притежаването на различни умения винаги помага, защото предварително не знаеш какво може да пренесеш от едно на друго място.

В момента карам магистратура по режисура в НАТФИЗ. Карам и стаж като втори асистент-режисьор в Народния театър. Това е свързано с една програма СТАРТ. Поканиха ни 6-7 души на стаж в Народния театър. Преди това аз отидох там на среща, занесох си портфолиото и след един месец ми звъннаха. Беше малко щастливо стечение на обстоятелствата. Моят интерес съвпадна с въпросната програма, която се появи в този момент. Позицията втори асистент-режисьор в Народния театър дава някакъв опит.

Мартин Киряков стажува като втори асистент-режисьор в Народния театър и влиза като актьор в общите сцени на спектакъла "Хъшове"

- В кои спектакли си ангажиран?

- Активно присъствах на възстановителните репетиции на „Хъшове“. Почти всички стажанти влязохме и да играем в някои от общите сцени и това е страхотно усещане.

- Какво е да общуваш с режисьора на спектакъла Александър Морфов?

- Сбъдната мечта! Александър Морфов е изключителен творец, чиито представления са ме дарявали с някои от най-ценните театрални преживявания, които съм имал. „Хъшове“ е представление, което съм гледал още като малък, а след това и няколко пъти през годините. И да се окажа от другата страна на завесата е много вълнуващо, дори участието ми да е малко, просто е специално.

Мартин (третият отдясно наляво) се покланя заедно с актьорите от "Хъшове"

- След Художествената гимназия крачката към НАТФИЗ е била напълно логична.

- Да, може да се каже. Макар че не ме приеха от първия път. Първата година като кандидатствах в приемната комисия бяха Стефан Данаилов и Пенко Господинов. Тогава кандидатствах кинорежисура и актьорство за драматичен театър. На изпитите по актьорство стигнах до последния, трети кръг. Беше интересен опит, макар че отпаднах. Имах по някакъв начин среща със Стефан Данаилов. Една от задачите беше да изпееш песен и аз се явих с Hallelujah на Ленард Коен, висока топка. Това беше преди да започна да се занимавам с пеене и този опит беше най-първа крачка към пеенето, което с годините става все по-съществен мой интерес. Но тогава не се представих много добре с тази песен.

Включиха ми микрофона, дотогава не бях пял на микрофон или поне не в зала. Не успях да си намеря тона и се получи нещо не особено слушаемо. Стефан Данаилов ми каза: „Моето момче, това е моята любима песен и ти я осра“. След това една година усилено се готвих и вече втория път ме приеха.

Тогава реших да кандидатствам четири специалности – режисура и актьорство за драматичен театър, кинорежисура и кинокритика. И този път ме приеха в трите ми основни желания и то на първите места. Само кинокритика не ме приеха. Избрах режисура за драматичен театър при проф. Пламен Марков.

Освен на моите лекции присъствах и на много от актьорските часове и ми беше много интересно и натрупах опит. Дори играх на голямата сцена на НАТФИЗ, първо в представлението „Българска мистерия“, а после в представлението „Танго“, в което имах главна роля. Като влязох в НАТФИЗ ми се превърна в хоби да свиря на китара и да пея. Ходил съм за кратко на уроци по китара, както и по пеене във „Вокализирай това“. В НАТФИЗ посещавах и часовете по вокал, които са актьорски часове. Може би около година и нещо пях и в младежки хор „Свобода”.

- Ти се дипломира със спектакъла „Соларис“. Защо реши да поставиш на сцената романа на Станислав Лем, с какво те развълнува тази фантастична история?

- Когато започнах да чета романа след шестата-седмата страница вече усетих, че именно този роман ще си избера за дипломен проект. Много образи започнаха да излизат в съзнанието ми и започнах да се вдъхновявам. Докато четях романа си водих и записки. Аз направих драматургията на „Соларис”. Страхотен роман. Историята ме привлече, както и предизвикателството за въображението и изобретателността, да поставиш научна фантастика на сцена с минимални средства, с които аз разполагах.

Доволен съм от крайния резултат, дипломирах се успешно, спектакълът се получи, много хора работиха усилено, за да се случат нещата. Беше сложно представление. Имаше игра с осветлението, почти всяка сцена имаше различна светлинна картина. Баща ми ми помогна, той се занимава с осветление.

Това, което на мен ми е интересно е паралелът между необятността на Космоса и човешкото съзнание. Може да бъде направен паралел между планетата Соларис и човешкото подсъзнание, тъй като, отивайки на Соларис, учените се срещат с образи и демони от подсъзнанието си. Това на практика е едно изследване навътре. Основна тема в този роман е загубата, която е свързана с това, че главният герой е загубил съпругата си преди години. Също сериозна тема. Това е мрачна и сериозна история, но също е и красива и със сигурност не е песимистична.

Младият режисьор се дипломира в НАТФИЗ като постави на сцена романа на Станислав Лем "Соларис"

- Помага ли ти рисуването в режисурата?

- Да, определено.

- Рисуваш ли в момента?

- Да, завършвам цикъл илюстрации за новата книга на майка ми Ирина Кирякова „Формите на любовта“, която скоро ще излезе.

- Правил ли си самостоятелни изложби?

- Малко след като завърших гимназията направих една самостоятелна изложба, а още докато учех направих изложба заедно с една моя съученичка - Любика Георгиева. Аз завърших „Графика“ в гимназията и се занимавам с графика, илюстрация и шаржове.

Сцена от дипломния спектакъл на Мартин Киряков "Соларис"

- От всички изкуства, с които се занимаваш – режисура, актьорство, рисуване, музика къде се чувстваш най-свободен?

- Режисурата ме пали най-много. Повече мисловна енергия влагам в режисурата. Тя разбира се включва най-различни неща, например подготовката проекта, анализ... Чувствам, че в режисурата мога най-пълно да разгърна потенциала си.

- Какво ти дава режисурата и какво е тя за теб?

- Да се изразиш и да направиш нещо, което да въздейства на някого. Режисурата е творческо поле, където може да поставиш идеи, образи, да събереш интересни хора, с които да си сътрудничиш. Това, което е специфично при режисурата е, че тя е съвсем несамостоятелно художествено занимание, където крайният продукт простичко казано съвсем не е само твое произведение. Тя е много интересна работа, която е свързана с общуване, с опит да изразиш себе си и с един екип заедно да създадете нещо общо.

- Има ли пиеса или драматургичен текст, които би искал да поставиш?

- Има драматургични текстове, които са оставили дълбок отпечатък в съзнанието ми. Например „Хамлет“ и „Трамвай Желание“… Особено „Трамвай Желание“. Много обичам тази пиеса и бих искал да я поставя някой ден.

- Участва и в „Гласът на България”. Какво предизвикателство бе това шоу за теб?

- След като издадох дебютното си парче When I Made Her Laugh срещнах добри отзиви за него. Приятели ми казаха, че предстои кастинг за „Гласът на България” и аз реших да се явя и стигнах до кастингите на тъмно. Представих се с песента на Боб Дилън Blowin' In The Wind. За мен е чест да съм пял тази велика песен на такава голяма сцена пред толкова много хора. Със сигурност това е нещо специално. За мен това беше едно готино преживяване, което ме зареди.  

Мартин свири на китара и пее и се изяви и в "Гласът на България"

- Беше ли разочарован, че журито не ти даде шанс да продължиш?

- Двама от журито се обърнаха, но веднага след това отпаднах на селекцията. В този момент със сигурност исках да продължа напред, но въпреки това у мен остана позитивно усещане от това мое участие.

- Би ли участвал пак?

- Да, възможно е. Не го планирам конкретно, но не го и изключвам.

През 2022 г. Мартин издаде своята дебютна песен "When I Made Her Laugh" и засне клип към нея

- Как се захвана и с музика – пееш и свириш на китара?

- Любовта ми към изкуството със сигурност е свързана със семейството ми, в което има хора на изкуството. Майка ми е психотерапевт, но има силно изразено отношение към изкуството. Тя пише и книги. Баща ми, на когото съм кръстен е шеф на осветлението в Би Ти Ви. Преди да се занимава с това е бил барабанист в група и като малък ме е учил да свиря на барабани. И ми е дал едно начало в музиката. Имам чувство за ритъм, което после ми е помогнало за другите неща.

Дядо ми Николай е кинооператор и майстор на визуалните ефекти. Баба ми Светла е кинокритик и преводач. Родителите на баща ми – баба ми Еми беше фотограф, светла й памет, тя почина, а дядо ми Ради също е фотограф, макар че от няколко години не практикува. Имам голяма рода и сякаш всички ме подкрепят.

Например леля ми Яна, която се занимава с право, тя наследи професията на прадядо ми – проф. Александър Янков. Той беше голям човек. Беше дълголетник, постигнал много в живота, тръгнал от нулата и минал през сериозни премеждия. Историята на прадядо ми е доста вдъхновяваща. Имам още една леля - Тони, която също ме подкрепя… Има и много други, които не споменавам, но също ги обичам и съм им благодарен!

Мартин участва в пиесата "Танго" от Славомир Мрожек, поставена в Театър "НАТФИЗ" от проф. Пламен Марков

- Значи твоите близки са те подкрепяли в избора ти на професия?

- Абсолютно! Приятелите също. Подкрепата от страна на семейството ми никога не е била съвсем лишена от критики и съвети, но съм се чувствал свободен да следвам собствения си път.

- Как запазваш самообладание в трудни ситуации?

- Не бих казал, че съм избухлив, но не бих казал и че винаги успявам да запазя самообладание. Със сигурност ми е помогнало това, че майка ми има дълбоки познания за човешката душа и емоция, които ми е предавала през годините най-вече чрез общуването ни. Времето прекарано заедно с нея е нещо ценно и ми е помагало в много моменти. Дори тя да не ми е помагала със съвети в конкретни ситуации, аз съм се учил от знанието, което съм придобил от нея. Посещавал съм нейни курсове по психотерапия. Ежедневието ми е свързано с чувство за баланс и успявам да намеря вътрешен център и да се чувствам като цяло добре. Хуморът е нещо много ценно, което ме спасява. Приятелите също.

- Къде виждаш своята реализация оттук нататък?

- Последните месеци влагам енергията си основно в кинорежисурата през магистратурата и по принцип това е мястото, където от много отдавна и най-силно искам да стигна. Оттам нататък не знам дали скоро ще осъществя нещо, но нека нещата се случват стъпка по стъпка. Магистратурата ми ще завърши с проект за филм, което включва написването на сценарий и събирането на пълен комплект документи за кандидатстване за финансиране.

- Какво те зарежда творчески?

- Това са все неща, които произтичат от интересите ми, свързани с кино, музика, театър. За разтуха направих плейлист в Spotify с любими песни от 2022 г. и го публикувах в социалните мрежи. Сред тях са Brother The Cloud и Invincible на Еди Ведър, All Along the Way на Джак Уайт. От българската сцена парчето Drowning на група SEVI много ми хареса.

- Към кои филми обичаш да се връщаш отвреме навреме?

- Гледането на филми ми е основно хоби. „Бразилия” ми е любимият филм. Други любими филми са ми „Аризонска мечта” и „Шофьор на такси”. От българското кино най-много обичам „Крадецът на праскови” и „Вчера”.

- Какво си пожелаваш за Новата година?

- Да завърша успешно магистратурата, което е свързано със завършването на сценарий за мой авторски филмов проект. Имам и музикални и сценични идеи, които ми се иска да осъществя. Но на първо време издаването на книгата на майка ми „Формите на любовта”, надявам се, че сравнително скоро това предстои. Аз съм автор на корицата и на илюстрациите. Направих корицата и илюстрациите и за предишната книга на майка ми „Любовта намира начин”. Надявам се актьорски и музикални ангажименти също да се появят на хоризонта.