Режисьорът Виктор Чучков пред Lupa.bg: „18 % сиво“ е илюстрация на бурно променящата се Европа

Романтичен, красив, интимен, искрен, на моменти тъжен, на моменти изпълнен с лек хумор, но пък реалистичен - такъв е филмът на режисьора Виктор Чучков "18 % сиво", който тръгна по кината на 24 януари. И най-вече европейски и заснет с финес. Филм, в който мнозина биха открили себе си. Филмът, вдъхновен от едноименния роман на Захари Карабашлиев, се чакаше с голям интерес от публиката. Предпремиерата във Варна, премиерата в София и първите прожекции в столицата минаха при препълнени салони, като екипът бе искрено аплодиран от многобройните зрители. Това е вторият игрален филм на Виктор Чучков-син след „Тилт“ от 2011 г. В главните роли са Рушен Видинлиев и Доля Гавански. Камерата на оператора Ненад Бороевич премина през Варна, Лондон, Брайтън, Дувър, Тийлт, Ваймар, Лайпциг и Берлин. 

Следвайки своята мечта, влюбените Захари и Стела се преместват от Варна в Лондон. Но оцеляването им там не е толкова лесно, и когато жена му го напуска, Захари (Зак) се отправя на лудо пътешествие от Лондон до Берлин, по време на което среща редица необикновени  хора. По пътя той разкрива истината за своята изгубена любов и в крайна сметка това пътешествие го довежда до редица открития за самия него.

Lupa.bg разговаря с Виктор Чучков за вдъхновението, което го е накарало да заснеме филма, за творческите търсения и за реакцията на публиката след премиерата. В разговора с възпитаника на НАТФИЗ си спомнихме и за неговия кино дебют като актьор - в ролята на малкия Леонид във филма "Йо-хо-хо" от 1981 г. С брат си Борислав, който също е завдършил НАТФИЗ, през 2003 г. създават продуцентската компания „Чучков Брадърс”, която стои зад "Тилт", "Снимка с Юки" и "18 % сиво".

Рон Кук, Борис Ван Северен, Орландо Сийл, Доля Гавански, Виктор Чучков и Руши Видинлиев на премиерата на "18 % сиво"

- Викторе, вече премина еуфорията покрай премиерата на филма ти „18 % сиво”. Ти, като режисьор, как прие реакцията на публиката? Оправда ли се твоето очакване след първите срещи със зрителите?

- И филмите, и книгите и изобщо изкуството знаем, че се приемат по различен начин. Едни хора реагират по-емоционално, други не толкова, трети пък изобщо не харесват дадена творба. Радвам се, че се говори за филма. Това е хубавото. Иначе би означавало, че може би нищо не сме постигнали. Аз за себе си съм доволен от филма. Усещам в доста хора хубавите думи, които те ми казват абсолютно откровено и искрено споделят за нещата, които са ги впечатлили. Хвърлихме много труд върху този филм. Целият процес бе около 5-6 години, докато узрее и се развие сценарият, и се финансира, за да стигнем до снимките.

- Филмът се върти вече една седмица в кината. Преди това имаше няколко предпремиери – и във Варна, и в София. Ти присъства на десетки срещи със зрителите – какво споделят те – от какви теми са се развълнували, гледайки „18 % сиво”?

- Хората виждат дълбочината във филма. Това не е някаква тежка философска драма. Има послания, които лесно стигат до хората и до същността им, което ме радва. Във Варна имаше зрители, които споделиха, че са се разплакали. Други казаха, че отдавна са чели книгата, но помнят емоцията от книгата и филмът им докарва същата емоция като цялостно усещане, както книгата. Филмът е доста различен от книгата, но в крайна сметка е базиран на тази литературна творба и оттам са взети основните теми, донякъде сюжета, главните герои. Ние сме се опитали да запазим духа на книгата. Филмът трябва да се гледа като самостоятелно отделно произведение от книгата и нека зрителите не се опитват да правят паралели. Книгата е книга, филмът е филм. Сценарият работи по друга структура, ти не можеш да вкараш в него всичко, което е в книгата. Ние решихме да преместим и действието на друг континент и това налагаше сериозна адаптация, написване на нови сюжетни линии, вкарване на нови герои, диалози. Но мисля, че сме запазили емоцията и духа на книгата, на всичко това, което хората са харесали и което ги е трогнало.

Изпълнителите на главните роли Доля Гавански и Руши Видинлиев заедно с продуцента Борислав Чучков, с режисьора Виктор Чучков и с колегите си Борис Ван Северен и Орландо Сийл

- Какво те грабна в историята на книгата, така че да решиш да създадеш този киноразказ?

- Когато прочетох книгата, тя ме накара да си мисля за някакви неща, които са свързани с моя живот и с въпроси, на които бих искал да намеря отговора – ако аз имам такава съдба като героя на филма как бих постъпил. А може би и аз също съм бил в подобни ситуации на изгубеност и ми е бил нужен път, за да порасна и да се развивам. Най-вече ме провокира тази вълнуваща история от книгата - тя е много лична, писана от автора и има силен заряд. И макар че променихме действието от Америка в Европа, докато правим филма ни движеше същата емоция.

- На мен лично ми допадна пренасянето на действието в Европа, особено в този бурен за континента момент.

- Не става въпрос за това, че Европа е по-интересна. Факт е обаче, че последните години Европа е по-бурна, по-динамична. Случиха се много промени, създадоха се много конфликти, хората се промениха донякъде и по някакъв начин на мен Европа ми е по-близка. А е и по-добре да снимам филм за нещо, което познавам, а не за нещо, което не познавам и да ползвам декори. Филмът се превърна в буквална илюстрация на тази динамична Европа. На мен самият щеше да ми бъде много по-трудно като режисьор да снимам в САЩ. Освен това исках чрез този филм и аз да кажа нещо от себе си, защото не смятам, че филмът трябва да е илюстрация на книгата, колкото тя и да е известна, да е добра и да има почитатели. Само се надявам да не сме ги разочаровали.

- Каква Европа откри за себе си, снимайки на толкова различни места – Европа състрадателна или Европа отчуждена? Усети ли сблъсък на цивилизациите на Стария континент?

- По време на подготовката и по време на снимките опознах много Лондон. Преди това не бях ходил толкова много там, а сега се запознах с един много мултикултурен град, който разбира се има своите проблеми – въпросът се върти около това дали живеещите там приемат или не приемат  чужденците. Виждаме, че голяма част от хората във Великобритания гласуваха за Брекзит. Тези теми също са засегнати във филма. Мисля, че открих едно основно нещо, което знаех и което исках да загатнем в сценария – че в крайна сметка хората по света са еднакви и макар на различно ниво и по различен начин те имат същите проблеми каквито имаме ние. Те имат същите мечти каквито имаме ние.

Искаше ми се да не сме отново малката страна България, която е много различна и тъжаща сама за себе си, обвиняваща се в нещо, а напротив – да поставим нашите герои чисто в духовен и емоционален смисъл на същото ниво на каквото са и другите европейци, защото всички хора сме еднакви по някакъв начин. Това бяха моите мисли и желания. Когато някой си мисли, че някъде другаде, където той не е ще му бъде по-добре. В крайна сметка и на това място, където си мислиш, че си по-добре всъщност не си и търсиш следващото място, на което си мислиш, че ще си по-добре. Това е една съвременна болест на съвременния човек - да има лесен контакт със света, с информацията, с всичко покрай интернет и някак си все да е недоволен и все да иска още и още.

Братя Чучкови с Руши Видинлиев и Доля Гавански по време на предпремиерната прожекция на филма във Варна

- Екипът на филма е мултинационален. В него освен актьорите с български корени Руши Видинлиев, Доля Гавански, Самуел Финци, участват и британците Рон Кук, Орландо Сийл и Норман Боуман, белгиецът Борис Ван Северен, австрийката Сузане Вюст. Как се работи с толкова известни актьори?

- Учудващо много лесно. Хората в тези държави, където съжителстват повече етноси и повече цивилизации и се събират хора от различни места по света, са много по-отворени, наравно приемат всичко. Снимахме в Англия, в Германия, в Белгия в най-различни градове и си мисля, че беше лесно. Екипът беше от 7 държави – от България, Македония, Сърбия, Англия, Белгия, Германия и Унгария. Актьорите, с които работихме от тези няколко държави, се държаха изключително дружелюбно. Те казаха, че не виждат никаква разлика в тази наша продукция и в другите продукции, в които са се снимали. Те не знаеха почти нищо за България, нямаха особена представа и от българското кино и никога не бяха участвали в българска продукция, но всичко мина много гладко. Те бяха страхотно подготвени, по време на снимките се държаха изключително професионално и след това станахме приятели с всички тях.

- Творчески е било лесно, а финансово?

- Финансово е трудно и този филм на практика би струвал много повече пари, но ние ги нямахме. Проектът нямаше да се случи, ако не се бяха отворили със сърце да работят всички тези актьори от филма – не говоря само за чуждите, но и за Доля Гавански, която е половин българка и живее в Лондон. Тя направи много, за да се получи един хубав сценарий. Доля участва в създаването му заедно с Хилари Нориш и вкара много неща от нейния опит като човек, който живее в друга държава. Тя от малка живее в Англия, но в крайна сметка е човек от Източна Европа и е родена във Варна. Руши помогна много със своя космополитен поглед към света, защото той също е преминавал навсякъде. Освен добрата актьорска игра, докато работихме, мен ме обогати тяхното усещане и техните образи.

- Определяш филма като „роуд мууви“. Ти доволен ли сте от това пътешествие, което направи и в личен, и в професионален план?

- В личен план по някакъв начин също преминах през пътя на главния герой - от една мечта да направя този филм - сблъскваш се с много трудности, понякога си почти на дъното, не си сигурен, че изобщо ще се случи и ще започнеш снимки. Имаше и такива сложни моменти.

Селфи за спомен с режисьора и главните герои

- Имаше ли моменти на отчаяние, че филмът няма да се случи или пък да се откажеш от този проект?

- Не, никога не съм искал да се откажа. Може би в един момент си пожелах да снимам в четири стаи, а не в четири държави. Не съм мислил да се откажа и това също за мен бе едно порастване, едно пътешествие. Научих много неща като професионалист и в личен план. Създадох много нови приятелства и това пътуване беше много интересно.

- Твоето любимо хоби е фотографията. Доколко фактът, че главният герой Зак е фотограф повлия на избора ти да филмираш „18 % сиво“?

- Разбира се, това е едно от основните неща, което също ме хвана в книгата. Знаем, че фотографът има едно особено усещане към света, едно око различно от това на другите хора, които не обръщат внимание на много детайли в живота и основно тази тема за 18 % сиво – че нищо не е черно и бяло и че има огромна гама от нюанси във взаимоотношенията между черното и бялото и че трябва да се отвориш, за да можеш да ги възприемаш.

Работен момент от снимачния период в Англия - Виктор Чучков, Руши Видинлиев и Рон Кук 

- Както казва героят на Руши Видинлиев – Зак – черното е лесно, бялото е лесно...

- Да, трудното е другото. И също се задават много въпроси – какво значи да станеш добър фотограф, кога ставаш, как ставаш добър фотограф. И във филма има някои отговори може би, когато се отваряш към света, отваряш се към хората, когато станеш много по-искрен, когато не се притесняваш.

- В свое интервю ти сподели, че докато си работил по филма си препрочел „Портретът на Дориан Грей“? Защо и какви паралели откри между книгата на Оскар Уайлд и „18 % сиво“?

- Намерих творческите страхове, търсения на един артист, подобно на нашия герой във филма, неговите мисли, неговите борби, неговата несигурност в някои моменти. Даже филмът започва с цитат от Оскар Уайлд – главните герои Стела и Зак цитират част от книгата „Портретът на Дориан Грей”, говорейки на английски и опитвайки се да си упражняват английския език. Тази книга е написана преди 100 години, но е доста съвременна.

- В първия ти филм „Тилт” темата за емиграцията бе водеща, в „18 % сиво” също присъства тази тема. Самият ти мислил ли си да емигрираш в началото на 90-те, когато бе първата вълна на емиграция от България?

- Тогава бих го нарекъл емиграция, сега не е емиграция, защото ние сме абсолютно свободни да се преместим, където искаме, да опитаме да създадем дом, да направим семейство или да си осъществяваме мечтите и в професионален план и да се върнем, когато искаме. Да, тогава наистина беше емиграция, сега не мисля, че точната дума за нас е емиграция. Да, имаше такъв момент, когато имах възможност 90-та година да замина и да уча режисура в Рим, но някак си ми беше твърде рано може би още. Току-що бе паднала стената и усещах, че ще бъде голям шок и колкото и да исках, не се осмелих. Няма за какво да съжалявам, защото тук ми се случиха други много хубави неща. Човек никога не знае къде е по-добре да живее.

Семейство Чучкови - Виктор-син, Елена, Виктор-баща и Борислав на премиерата на "18 % сиво"

- Заедно с брат си Борислав сте продуценти на филма. Баща ти – големият композитор Виктор Чучков е автор на музиката към филма. Как се работи семейно, когато всички сте изявени творци? Имахте ли творчески спорове?

- Историята започна отвътре – брат ми намери книгата „18 % сиво”, каза ми да я прочета и ми сподели, че вижда в нея мой филм като режисьор. В никакъв случай не бих нарекъл филма семеен или че това е някаква семейна работа, защото филмът е плод на труда на много хора – на актьорите, на сценаристите, на оператора, на още десетки други хора. Аз не мога да правя сам филми и никога не съм си въобразявал това. Напротив аз имам нужда от екип и постепенно въвлякох едни страхотни професионалисти в този филм.

Но да, така се случва, че с баща ми работих по филма. Поканих го да напише музиката. Разбира се, че беше трудно, защото има някакви по-различни взаимоотношения между близки хора, между баща и син. Той чувстваше много по-голяма отговорност към мен, защото знаеше, че една неподходяща музика може да убие доста неща във филма. От друга страна, аз съм много взискателен, защото съм учил и музика като малък, имам доста познания, усет и представи. Разбрах и че на близък човек можеш да кажеш директно много неща, без той да се обиди и ли да го приеме като някакъв конфликт. Докато, ако това се случва с композитор, който не ми е близък, мисля, че отдавна щяхме да имаме завършек на взаимоотношенията. Такъв тип работа между близки хора го намирам за нещо плодотворно и като професионално търсене, а не като повод за конфликти.

- Мнозина си спомняме твоето участие в детския филм „Йо-хо-хо”. В началото на 80-те ти вече беше кинозвезда. Сега гледаш ли филма, когато го показват по телевизията? Кои са ти най-ярките спомени от детството и изпитваш ли носталгия по това време?

- Имам си спомени, разбира се. Най-яркият спомен е от снимките на този филм, защото за едно дете на 9 години беше впечатляващо да участва във филмова продукция и то в една от главните роли. Режисьор на филма е Зако Хеския, сценарият е на Валери Петров. Основният ми партньор бе Кирил Варийски – много добър български актьор, когото за съжаление загубихме отдавна. Всъщност този филм и целият процес ме накараха да заобичам киното и това да ми стане мечта, когато порасна да се занимавам с кино. Спомените ми са свързани не само с филма, но и с моите приятели, с които съм израснал. Най-близки бяхме с Андрей Кулев, с Найо Тицин, с Димитър Коцев-Шошо, с брат ми Борко. Тогава все мечтаехме и се опитвахме да си правим наши филми, макар и леко по детски, те разбира се бяха смешни, може би нелепи, но най-важното беше желанието да опиташ.

Виктор Чучков в ролята на малкия Леонид си партнира с Кирил Варийски в "Йо-хо-хо"

- Вие всички се реализирахте в киното при това по много добър начин.

- Да, ето виж всички тръгнахме оттогава и продължихме в тази посока.

- А сега накъде с филма „18 % сиво”? Очакваш ли с нетърпение срещите с българите зад граница?

- Филмът е история, която би засегнала не само българи, но и много други хора по света, които не живеят в родината си и които по някакъв начин са се връщали и са си отивали. Историята е разказана чрез двама български герои. Като българи в чужбина надявам се, че филмът ще ги докосне сериозно и дълбоко. И разбира се, че с нетърпение чакам срещите да видя как ще реагират.

- Ще участва ли филмът на фестивали?

- Изпратили сме го, но там участието не е по наше желание. За големите фестивали подаваш документи заедно с още 5000 души и очакваш да бъдеш сред стоте селектирани филма. Това е трудно. Трябва и малко късмет, филмът трябва да има качества и стойности и се надявам скоро да бъде на добър фестивал.

- Замисляш ли нещо ново?

- Да, беше ми нужно време, сега и филмът да излезе по кината, за да усетя какъв точно филм ми се прави. Защото най-важното е и в мен, и в хората около мен да има импулс за интересен сценарий. Имаме няколко идеи и мисля, че скоро започваме да ги развиваме.

Руши Видинлиев в кадър от филма