Роботи взимат 10% от пазара на труда до 2025-а

Има очаквания, че до 2025 г. роботи ще вземат между 10 и 15% от всички работни места, стана ясно от думите на зам.-председателя на социалната комисия в НС Георги Гьоков. Това според него се дължи на напредъка на автоматизацията, заради която в предишни десетилетия вече са отпаднали между 4 и 9 % от работните места.

Гьоков бе сред участниците на конференцията "Бъдещето на труда - бъдеще за трудещите се или бъдеще за капитала?", организирана от фондациите "Фридрих Еберт" и "Солидарно общество". В нея се включиха много експерти, политолози, неправителствени организации и синдикалисти.

"Много роли и длъжности в бъдеще ще бъдат такива, за които изобщо не сме чували. Докато в Европа се мисли за планиране на ответни мерки в защита на работниците и гражданите като цяло, в България все още сме далеч от тези проблеми, които чукат и на нашата врата", алармира социалистът.

За съжаление, за разлика от много правителства в ЕС, настоящото управление на България дори не е започнало подготовка за отражението на новите индустриални отношения върху пазара на труда и доходите на работещите, съгласи се зам.-председателката на БСП Деница Златева.

Тя посочи, че според някои анализатори нарастващата автоматизация ще доведе до съществен спад на търсенето на работна сила, масова безработица, спад в доходите, задълбочаване на неравенствата и социални сътресения. Някои прогнози предвиждат свиване на заетостта в развитите икономики от Европа и Северна Америка с между 30 и 45% до 2050 г., добави Златева.

За догодина се очакват между 700 и 825 хиляди незаети работни места заради липса на кандидати с дигитални и комуникационни умения. Затова младото поколение и в България трябва да е подготвено, за да е конкурентоспособно, обединиха се участниците в конференцията.

България е сред членките на ЕС, в които индустрията дава сравнително по-висок дял от БВП, затова има нужда от конкретни политики, свързани с четвъртата индустриална революция и отражението й върху пазара на труда и доходите, смятат Златева и Гьоков. Депутатът подчерта, че въвеждането на т.нар. безусловен базов доход е един от начините за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той припомни, че ЕК вече обсъжда такъв доклад, но експертите не са на единно мнение за въвеждането му.

"Образованието и промените в образователната система са част от основните политики, върху които искаме да наблегнем. Важна е инвестицията в човешки ресурси - но както по отношение на учащите, така и на работещите, за да можем да имаме работна сила, която наистина е адаптирана към промените", подчерта Иван Кръстев от "Солидарно общество". Той настоя за ясна национална стратегическа концепция в тази посока. Гьоков добави, че е нужна стратегическа визия и политика, за да посрещне България т. нар. четвърта индустриална революция.

Управителят на НОИ Ивайло Иванов наблегна на осигурителните и трудовите права на хората в променящата се среда, в която изчезват традиционните работни места. Пенчо Хубчев от "Фридрих Еберт" заяви, че в момента по света съществуват 2300 дигитални платформи за наемане на работа. Наетите през тях често нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд, алармира той.