Роми от кв. "Христо Ботев" : Тук с наркотиците е страшно , както си ходи човек и пада

Преди дни кадри в социалните мрежи показаха видимо непълнолетно момче, което едва се държи на краката си на спирка в столичния квартал "Христо Ботев". Според местни жители състоянието му напълно съответства на ефекта от фентанила – новият хит на българския наркопазар.

Отвеждаме ви по улиците на квартала, където за наркотиците вече се говори като за пандемия, а местните жители си разменят взаимни обвинения, докато очакват държавата да реши проблема. "Тук децата на приятели, роднини, на много хора изпопадат по улиците. Ужасно е да ги гледам. Аз лично съм спасявал няколко души, които си бяха глътнали езика в квартала. Пръскат фентанил в билката - това е най-новият наркотик. Това е пандемия", разказва Димитър Борисов, жител на кв. "Христо Ботев", пред НОВА.

"Никой не ги закача. Полиция има постоянно, но явно някой ги пази. Не виждате ли какво става по спирките? Децата пушат по една билка и не знаят къде се намират. Превръщат се в зомбита", казва Атанас Димитров.

Семейството на Ани и Методи също е засегнато от наркотиците. Синът им започва да употребява дрога още като тийнейджър. Повече от 10 години той е зависим, а преди време е намушкан с нож в крака заради дълг за наркотици. "Синът ми е на 30 години. Осем години тренира в „Левски“, но след това попадна в лоша компания и стигна до човека, който години наред го тровеше. Накрая го намушка с нож", разказва майката Ани Георгиева.

"Този човек все още е на свобода. Лекарите не могат да гарантират, че синът ми ще се възстанови напълно. Всичко се случи на публично място, а той може да остане без крак", допълва бащата Методи Бойчев.

Само с няколко съобщения човек може да се сдобие с наркотици за по-малко от час във всеки район на София. Ромските квартали често са сочени като места с масово разпространение на дрога. Именно в "Христо Ботев" обаче местните жители излязоха на протест срещу наркотиците. Кой стои зад разпространението на дрога в квартала, засега остава без официален отговор. Това е въпрос, на който институциите тепърва трябва да дадат отговор.