Розов облак избухва по време на пандемия

„Откъде-накъде българско изкуство“ питат Рада Якова, Ейми Чапман и Петя Чалъкова

Култура
14:37 - 28 Октомври 2021
2871
Розов облак избухва по време на пандемия

В епицентъра на световна пандемия три изящни момичета, решават не да се затворят, а да отворят… изложба. Да я представят в арт инсталация... И „раздвижат“ с филм за интересната история на колекция българско изкуство в Белгия.

Рада Якова, Ейми Чапман и Петя Чалъкова са добре познати като създателките на уникалната платформа представяща български художници 5new. Трите се запознават преди години в чужбина, макар към днешна дата Рада да е в София, Ейми в Америка, а Петя – в Нидерландия. Географската отдалеченост обаче не само не е причина за творческа раздяла, а напротив- събира ги в страхотна идея, чието начало се поставя този уикенд в Русе. 

В събота, Регионален исторически музей в града отваря врати за авторската арт инсталация на художничката Рада Якова, наречена „Розов облак“. „Розовият облак е художествена експресия на жаждата за позитивизъм. Той е пълен с мечтите на всеки един от нас, с желанието ни да бъдем признати, да бъдем видени и част от голямото. –споделят от 5new-  В розовия облак няма завист, няма суета, няма обвързаност и зависимост. Той не носи тежестта на неудобната история и не се вълнува от посоката на вятъра. Той е създаден от хаоса на творческия дух и нищо повече от това.” 

Изложбата ще е пътуваща. Открива се на 30-ти октомври, между 16:00 и 18:00 часа, когато може да се усети за пръв път в присъствието на Петя и Рада. И докато инсталацията „Розов облак“ завладява, в залата ще се излъчи продуцирания от 3-те дами документален разказ за българското съвременно изкуство, след средата на 20 век, през колекцията на белгиеца Юго Вутен.

За лентата от 5new издават, че разкрива историята на една внушителна селекция от над 1000 творби на над 100 български художници, собственост на Юго Вутен.  Експонатите са  спотаени в две гостоприемни и уютни локации в Белгия – градчетата Херенталс и Хеле, на час път от Антверпен и (относително) далеч от България. Дори и след смъртта на Юго Вутен през 2017 г. колекцията е все още жива, еклектична, разнообразна, без етикети и без предразсъдъци, семейна, лична и от страст към изкуството.

Явният интерес на чужденците към родните художници провокира Рада Якова, Ейми Чапман и Петя Чалъкова да организират дебат по темата „Откъде-накъде българско изкуство“. Съвсем скоро в ефира на българското национално Дарик радио по темата ще се срещнат едни от най-популярните български художници, журналисти, културолози, хора на изкуството, за да покажат своята гледна точка по темата на дебата. 

Рада Якова е позната сред ценителите на съвременните  художници в международен мащаб. Почеркът ѝ поставя завладяващ акцент върху женския силует и сексуалност, а картините ѝ получават своето място в престижните галерии на Прага, Амстердам, Хага, Ню Йорк, Виена и Лондон.

Рада завършва Университет за приложни изкуства във Виена, специалност „Графичен дизайн и реклама “, под ръководството на един от титаните в областта – проф. Люрцер. Работила е за Кралската картинна галерия Mauritshuits в Хага. Описва себе си като художник, свързал всички свои занимания с изкуството, и като човек, който следва с малки стъпки големите си цели – една от тях е да изчисти планетата от пластмаса и… може би да замени мръсотията с „Розов облак “в небето.

Ейми Чапман е с български произход, но е родена и израснала в Америка. Завършва университета в Аризона, като специализира „Съветски изследвания “, „Политология “и „Психология “. Към дипломите си добавя и степен „магистър “към факултет „Екранни изкуства “в НАТФИЗ.  Детските си спомени свързва с аромата на маслени бои и цигари от ателието на баща си и чистата красота, вплетена в керамичните произведения на нейната баба Йова Раевска, съпруга на живописеца Борис Горинов.

Петя Чалъкова е доктор в областта на дигиталните изкуства на Националната художествена академия и възпитаник на НБУ в специалностите философия, социология и реклама със семиотичен профил. В областта на визуалното акцентира върху курирането на пространствата, изготвянето на проекти, споделянето на таланта. По примера на подхода в някои западни музеи разглежда кураторството като художествена практика и част от художествения изказ.