РС Македония е димка, която крие провала с пандемията
Темата за отношенията със Северна Македония и историческата истина как се е формирала македонската идентичност е важна, без съмнение. За мнозина, включително и за мен, тя има лично и семейно значение, затова се палим толкова много. За съвременна България тя има ключово политическо значение, защото никой не разбира сложнотиите на това, което искаме от РСМ, а това ни изолира от целия ЕС и ни представя като резерват от шовинисти. За мен има и научно значение, защото живеещото във възрожденски митологии българско общество отказва да види и признае, че модерните нации са модерни, а предпочита да си живее в приказки за древността.
Но трябва да си сложим ръка на сърцето и да кажем: в момента тази тема се използва като част от кризисния PR на правителството, което чрез нея измества публичното внимание и крие своя пълен провал в управлението на пандемията. Нямам никакво намерение да навлизам в територията на специалистите-вирусолози и специалистите по епидемии, но има неща, които се виждат с просто око, та казвам това, което виждам като лаик и потърпевш:
През летния период трябваше да има сериозна и стратегическа подготовка за евентуална втора вълна на пандемията – но нямаше;
Нито здравната каса, нито държавата поеха досега цената на скъпите PCR тестове, в резултат на което много заразени и до ден днешен просто не се тестват;
Вместо да обособят специализирани Ковид-болници, а да оставят други като общи болници, за да не се занемаряват не по-малко опасните други заболявания, се откриха ковид-отделения в почти всички болници и с това самите те бяха превърнати в огнища на зараза, разболя се огромен брой медици, наложи се в много от болници да се закриват цели отделения с болен персонал;
Държавата противопостави експертите-вирусолози на други лекарски специалности, създавайки конфликт в самото лекарско съсловие;
Извънредните мерки само привидно са опит да се управлява пандемията, всъщност са опит да се управлява PR кризата на премиер, правителство и институции, кризисен мениджмънт или както там се казва. Затова и здравните политиките не са устойчиви, нито здравни, а са ситуационни, лишени от посока и здравна цел, по модела „а насам, а натам“, а здравният министър всеки ден отправя морално-назидателни послания към населението, косвено обвинявайки го за това, което се случва.
Затова и се подклажда конфликта и се развява патриотичния байрак - за да се прикрие от обществото факта, че България в момента е много сериозно огнище, вероятно едно от най-лошите в света.
Та като говорим с плам за Македония от всевъзможни позиции, да не забравяме тия работи. Балансирайте своя патриотичен плам със своя най-обикновен страх.
Коментарът на проф. Александър Кьосев е качен на стената му във фейсбук
ВИЗИТКА:
Александър Динов Кьосев е роден на 17.11.1953 г. в София. През 1978 г. завършва Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава докторат през 1989, през 1999 г. се хабилитира с труда "Опити върху културата на прехода". Специализира в Прага (1981), Кардиф (1990), Париж (1997) и Будапеща (2000-2001).
Регионален директор на летния университет по теория на хуманитарните науки, Сантяго де Компостела, Испания (1998-2000), Академичен директор на Центъра за академични изследвания (1999-2003), постоянен стипендиант на Центъра за академични изследвания (от 2003), ръководител на катедра История и теория на културата при Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (2004).
Автор е на книгите "Пролетен вятър" на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време" (1989) и "Лелята от Гьотинген" (2005), както и на повече от 80 студии и статии в областта на културната теория и история на пространството, българските и балканските идентичности, културната история на прехода, българската литература и литературната история, публикувани в български и чуждестранни периодични академични издания.
Редактор и съставител на "Стоян Михайловски. Божествен размирник. Философска поезия и проза" (съвместно с А. Натев, Р. Койчева и Й. Каменов; 1987), както и на редица сборници, по-важните от които са "Ars Simulacri" (1989), "Общуване с текста" (съвместно с Ангел Ангелов; 1993), "Post-Theory, Games and Discursive Resistance" (1995), "Die Bulgarische Literatur in alter und neuer Sicht" (съвместно с Reinhard Lauer и Thomas Martin; 1997), "Българският канон? Кризата на литературното наследство" (съвместно с Бойко Пенчев; 1998), "Maskenspiele" (съвместно с Gerhard Cseika и Boiko Penchev; 1999), "Rethinking the Transition" (съвместно с Ivailo Znepolski и Koprinka Chervenkova; 2002), "Четенето в епохата на медии, компютри и интернет" (съвместно с Огнян Ковачев; 2003).
