Румъния се отдалечава от перспективата за приемане на еврото

Публичният дълг на Румъния се приближава към максимално допустимия праг от 60 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП) съгласно критериите от Маахстрихт, което допълнително отдалечава страната от перспективата за приемане на еврото, отбелязва информационният сайт "Зиаре".

В края на месец май публичният дълг на Румъния е възлязъл на 52,6 процента от БВП, увеличавайки се с 3,8 процента от БВП спрямо нивото от декември 2023 г., посочва сайтът, като се позовава на икономическото издание „Зиарул финанчиар“. В края на май дългът е достигнал 172,6 млрд. евро, което е увеличение с 1,9 млрд. евро спрямо нивото от края на април.

С този темп дългът ще достигне в края на годината равнище от 58 процента, което е близо до максималния праг, изискван от Договора от Маастрихт за присъединяване към единната европейска валута. По този начин Румъния се отдалечава допълнително от перспективата за приемане на еврото, посочва Зиаре, пише БТА.

За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3 процента от БВП, публичният дълг трябва да бъде ограничен до под 60 на сто от БВП, а инфлацията не трябва да бъде с повече от 1,5 процента по-висока от средната стойност за страните от еврозоната с най-добри показатели. Освен това страната трябва да има стабилен валутен курс - трябва да участва в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на най-малко две години без значително отклонение от централния курс на ERM II, а дългосрочният лихвен процент не трябва да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения процент на трите държави членки с най-добри показатели за ценова стабилност.

През юни Европейската комисия посочи, че Румъния не отговаря на изискванията за въвеждане на еврото. В представения тогава двугодишен Конвергентен доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ) бе посочено, че Румъния не отговаря на четири критерия - за ценова стабилност, за публичните финанси, за обменния курс и за конвергенция на дългосрочните лихвени проценти.

Наред с това Румъния е в процедура за прекомерен бюджетен дефицит от 2020 г.

Страната приключи пандемичната 2020 г. с бюджетен дефицит от 9,2 процента от БВП, но дори в предпандемичната 2019 г. бюджетният дефицит беше 4 процента, тоест над 3-процентната цел, напомнят местните медии. Правителството постигна неформално споразумение с Европейската комисия да предприеме мерки за намаляване на дефицита, а ЕК се съгласи да не задейства процедура за спиране на еврофондовете въпреки прекомерния дефицит.

Миналата година Румъния регистрира дефицит от 5,68 процента, който според данни на Евростат е бил един от най-високите в ЕС.

В годишния си доклад Фискалният съвет на Румъния, който е независима институция, анализираща бюджетно-фискалната политика на правителството, предупреди, че бюджетният дефицит вероятно ще превиши 7 процента от БВП и съществува риск да се насочи към 8 процента от БВП, тъй като новият закон за пенсиите, който предвижда преизчислението им от 1 септември, и увеличенията на заплатите в публичния сектор, ще предизвикат допълнителни разходи през втората половина на 2024 г. 

Проектобюджетът за 2024 г. предвижда цел за бюджетния дефицит от 5 процента от БВП според националната методология и 4,9 процента от БВП според европейската методология ESA 2010, отчитайки спад с 0,6 и съответно с 1,77 процентни пункта спрямо 2023 г.

Според Европейската комисия тази година Румъния може да очаква икономически растеж от 3,3 процента в резултат на ускоряването на частното потребление и по-високите доходи. ЕК очаква инфлацията да продължи да намалява от 9,7 на сто през 2023 г. до 5,9 на сто през 2024 г. и 4 на сто през 2025 г. От Брюксел обаче предупреждават, че държавният дефицит ще нарасне до 6,9 процента от БВП през 2024 г. и до 7 процента от БВП през 2025 г. поради увеличените разходи.

По-рано този месец премиерът Марчел Чолаку обсъди с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ново споразумение за бюджетния дефицит на Румъния. Страната планира да подпише споразумение със следващата Европейска комисия, предвиждащо постигане на целта за бюджетен дефицит от 3 процента в рамките на седем години.