Руски политолог: Москва се гаври с вас, прави каквото си иска!

Русия използва в България информационни операции, дезинформация и местни посредници по сходен начин с кампании, установени в Молдова и Армения. Това твърди руският политолог Иван Преображенский във видеоматериал, посветен на опитите на Кремъл да влияе върху политически процеси и избори извън Русия.

Преображенский е руски политолог и публицист, специалист по Централна и Източна Европа. След руската анексия на Крим през 2014 г. напуска Русия и се премества в Чехия. През 2023 г. руското Министерство на правосъдието го включва в регистъра на т.нар. "чуждестранни агенти". През февруари 2025 г. руското МВР го обявява за издирване във връзка с образувано наказателно дело.

Преображенский е и съосновател на Пражкия антивоенен комитет след началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г.

Видеото поставя в един контекст Молдова, Унгария, България и Армения и определя намесата в чужди избори като устойчив инструмент на управлението на Владимир Путин.

Според автора на материала една от ключовите фигури зад този модел е Сергей Кириенко - първи заместник-ръководител на президентската администрация в Москва и дългогодишен отговорник за вътрешната политика на Кремъл.

"На политическата сцена сякаш има местни политици, блогъри, активисти и експерти. А зад кулисите - ботове, пари, фалшификации и страхове", се казва във видеото.

Ролята на Кириенко вече не се ограничава само до вътрешната политика на Русия. Полският Център за източни изследвания (OSW) посочва през февруари 2026 г., че той е разширил влиянието си и върху политиката спрямо Молдова и Армения, като структурата под негов контрол се занимава и със създаване и разпространяване на пропаганда и дезинформация извън Русия.

Във втората част на видеото говори Иван Преображенский.

"Русия се държи в България абсолютно нагло и неведнъж е била уличавана в пряка намеса във вътрешните работи на тази страна", казва той.
Според него в България със сигурност се използват информационни и медийни методи, подобни на наблюдаваните в Молдова и Унгария.

Това се потвърждава от изследвания върху българската информационна среда.

През март Центърът за изследване на демокрацията предупреди за продължителен натиск от руски операции за информационно влияние преди изборите през 2026 г. Според представените данни мрежата "Pravda", свързвана с руската операция Portal Kombat, произвежда близо 6000 материала месечно само на български език.

Отделно DFRLab установи при наблюдение на българските избори през април, че свързани с Кремъл актьори са разпространявали послания за предполагаема намеса на ЕС в българския вот. Анализът посочва и български сайтове, които препубликуват съдържание от руски източници и по този начин позволяват на материали от санкционирани медии да достигат отново до аудитория в ЕС.

Подобна схема описва и украинският Център за противодействие на дезинформацията. Според негов анализ от август над 70% от съдържанието на определена група проруски сайтове в България представлява директно препубликувани, преведени или адаптирани материали от руски държавни медии под европейски санкции.

Euronews цитира през април български изследователи, според които сайтове като "Поглед инфо" препубликуват съдържание от РИА Новости, "Взгляд", "Царьград" и други руски източници, като впоследствие то се разпространява и през социалните мрежи.

Радев, санкциите и руските енергоносители

Преображенский свързва руското информационно влияние у нас и с част от тезите в българския политически дебат.

"Радев плаши българите, че България може да бъде въвлечена във военен конфликт на Русия с Украйна", казва политологът.
Той твърди също, че Радев се противопоставя на разширяването на санкциите срещу Русия и настоява за продължаване на достъпа до руски енергийни ресурси.

Премиерът Румен Радев действително заяви през юни 2026 г., че България няма да подкрепи санкции срещу Русия, ако те вредят на българската икономика, и посочи конкретно рискове за енергетиката и "Лукойл".

През септември Радев заяви и че отпадането на ограниченията върху вноса на руски петрол може да стане само с общоевропейско решение и дерогация, като посочи, че е поставял темата пред европейски лидери.

Румен Радев за протестите срещу него: Искат да ни набутат във войната
А в дните около президентския вот и той, и множество други представители на "Прогресивна България", както и кандидатката за президент Илияна Йотова повтаряха тезата, че всяко друго управление ще "ни вкара във войната".

Същото се случи в Молдова и Армения

Молдова е най-добре документираният случай на руска намеса. Местните служби съобщиха за оперативен център в Москва, който е използвал незаконно финансиране, пропаганда, дезинформация и купуване на гласове около президентските избори и референдума през 2024 г. При парламентарния вот през 2025 г. механизмът на Г-7 регистрира стотици случаи на информационна манипулация, като според анализа преобладаващата част е била свързана с руски държавни операции. ЕС наложи и санкции на лица, обвинени в участие във финансирани от Русия кампании за влияние.

В Армения преди изборите през 2026 г. бяха засечени няколко проруски информационни мрежи с фалшиви сайтове, имитации на медии и кампании чрез инфлуенсъри, а Reuters съобщи за опити за влияние чрез дезинформация и организирано прехвърляне на избиратели. В Унгария картината е по-нееднозначна: имаше твърдения за операция в подкрепа на Виктор Орбан, свързана с екип около Сергей Кириенко, но руската страна ги отрече, а ОССЕ отбеляза липсата на публично доказани данни за външна намеса. Общото между случаите е използването на сходни инструменти - дезинформация, местни посредници, социални мрежи и адаптиране на руски послания към местната политическа среда.