С референдума в БСП, Нинова ще прехвърли отговорността за коалицията с ГЕРБ върху партията

Автор: Валентин Иванов-Кардамски

„Аз мисля че най-добрият вариант за България е програмно правителство“. Тези думи са изречени в интервю от Иван Гранитски, втори в листа на БСП в София след Корнелия Нинова и лично нейно предложение. Още в самото начало е редно да уточним, че програмното правителство е следствие на широка коалиция от леви до десни, подобно на това на Димитър Попов, в което се прегърнаха БСП, СДС и БЗНС, сформирано в края на 1990 г. и което оцеля по-малко от една година. И тук става много интересно. Звучи ли ви позната идеята за програмно / експертно правителство?

Да, чували сме я в редица парламентарни мандати от ДПС. Докато председателката на БСП Корнелия Нинова се кълне, че няма да прави коалиция с ГЕРБ, вторият след нея в листата на левицата в София обяснява, че влиза в парламента с тази идея.

Момент, не беше ли вътрешната опозиция на Корнелия тази, която уж правеше тайни договорки за сватба с ГЕРБ? Не беше ли Нинова тази, която обяви, че ще се бори със задкулисието в БСП, защото било в скрита колаборация с Борисов? Не беше ли тя тази, която с апломб обясняваше, че е издържала на натиска за съюз с управляващите и не приела предложението да стане председател на отиващото си Народно събрание? Три дни след като Иван Гранитски даде интервюто, в което още с първото си изречение уточнява, че не е партийно обвързан с БСП, макар да имал …„своите леви идеи“, нито Корнелия Нинова, нито говорителите на Позитано се разграничиха от думите му.

Всъщност, евентуалният културен министър Гранитски, е идеален в програмно правителство. Защо ли? Ами той много ясно е казал, че: „ФОРМАЛНОТО ДЕЛЕНИЕ НА ЛЯВО И НА ДЯСНО, мисля че и в България ОТДАВНА НЕ ВАЖИ.“ Като не важи, защо изобщо БСП и ГЕРБ се явяват отделно на избори?

Да вземат да се слеят и да се свърши с този театър от „Позитано“ 20. В края на миналата година Корнелия Нинова каза в интервю: „За нас програма, идеология са най-съществената част от образа на една партия.“, а два месеца по-късно личното й протеже и втори в нейната листа обяснява, че не важи формалното деление на ляво и дясно.

Предложението на Нинова отива още по-далеч в тезите си. На въпрос, дали десните и консервативни правителства в Унгария и Полша трябва да са пример за българските социалисти, отговаря: „А защо не? Мъдрите китайци казват, че не е важно дали котката е черна или бяла, важното е да лови мишки.“

Като оставим настрана светлото бъдеще, което чертае Гранитски – да заприличаме на Унгария и Полша, как да му обясниш на човека „който бил имал и леви идеи“, че това не са думи на някакви имагинерни китайци, а на Дън Сяопин. Той реформира Китай, като застъпи идеята, че социализмът не бива да е синоним на бедност и че страната трябва да се стреми да постигне икономически отворено към света проспериращо общество. Но Дън Сяопин никога не е говорил за безсмислието, или за претопяването на лявата социална идея и на социализма въобще.

Да оставим втория след Нинова в листата в София. По-важно е как тя ще реализира коалиция с ГЕРБ, или ДПС и няма да се „изцапа“ с подобен ход? От месец Корнелия Нинова обяснява, че ще прави вътрешнопартийно допитване, тип референдум, веднага след изборите на тема - с кого да се коалира БСП. Да припомним, че такова допитване беше проведено преди президентските избори през 2016 г. Тогава, 72% казаха БСП да се яви на вота в коалиционен формат, 23% пожелаха самостоятелен партиен кандидат за държавен глава и само 3% бяха за независим, издигнат от инициативен комитет.

Въпреки волята на БСП, Нинова реши друго, левицата подкрепи Румен Радев като независим кандидат.

Няма съмнение, че той е успешен президент, но възниква въпросът: Защо е нужно да се хаби човешка енергия и партийни пари в условия на пандемия, след като така или иначе, гласовете на членовете на БСП са без значение за Нинова. Този референдум й е нужен, само за да прехвърли отговорността за бъдещата коалиция с ГЕРБ върху партията и членовете й, погазвайки взети вече конгресни решения.

И още, председателката включи в идеята си за допитването не само членовете на партията, но и нейните симпатизанти. И тук е заровено кучето, както казва народът.
Няма абсолютно никакъв механизъм, с който да докажеш кой е симпатизант на БСП и кой не е, но Нинова е готова да зачете техните гласове. Разбира се, важно е кой брои. А Корнелия има опит с прекия си избор. Гледайки листите на Нинова не е трудно да се досетим, че таргет групи на предстоящите избори ще бъдат цели футболни агитки. Колко му е да се припознаят за симпатизанти на БСП във вътрешния референдум?

Ако Корнелия се е договорила с Борисов за съюз, дали няма той да й помогне с нужните „симпатизанти“, които да настояват за правителство с ГЕРБ, имащо единствена цел да усвои по познатите механизми задаващите се 30 милиарда от Европа?

Е, комай симпатизантите на БСП ще се окажат повече от гласовете за партията през април. Нека не забравяме, че добрата практика изисква, една партия да влиза в избори с предварително обявени приоритети, коалиционни партньори и ясно очертани червени линии. Естествено е избирателите да знаят с кого и как се готвиш да управляваш.

Не е ли честно и почтено, спрямо членовете и симпатизантите на БСП този референдум да бъде проведен сега? До изборите има достатъчно време да се зачете реално волята им. И накрая, интересно е и дали Нинова ще сложи в допитването втория въпрос – кого да подкрепи столетницата за президентските избори. Мисля, че не. Защото подкрепата за Радев / Йотова торпилира коалицията с ГЕРБ. А точно това е целта на референдума.

* Коментарът на пиар специалиста Валентин Иванов-Кардамски е публикуван във фейсбук