Съд нареди делото на Кьовеши за измама за 6 млн. евро да се гледа

Софийският градски съд трябва да разгледа делото срещу петима души за измама със строителни машини за 6 млн. евро, определи Софийският апелативен съд.

Според обвинението, внесено от българския офис на европейската прокуратура, източването на бюджета на ЕС е станало с мащабна схема, пише segabg.com. Градският съд първоначално откри пропуски в обвинителния акт и през юли върна делото на прокуратурата, но тя протестира. Тримата апелативни съдии - Стефан Илиев, Вера Чочкова и Стефан Милев, определиха, че няма пречки делото да се гледа и върнаха казуса на долната инстанция.

Прокуратурата твърди, че обвиняемите са били част от организирана престъпна група за присвояване средства от ЕС. За тази цел били регистрирани осем различни компании, които те управлявали пряко или косвено чрез трети лица. След това компаниите кандидатствали за финансиране по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014-2020 г. за подобряване на енергийната ефективност на малките и средни предприятия (МСП), която се съфинансира от Европейския фонд за регионално развитие.

Компаниите купили 38 отделни части строително оборудване, включително самосвали, багери, товарачи, булдозер, камиони, сита и влекачи, на обща стойност 6 046 553 евро. Машините обаче никога не били пуснати в експлоатация в съответствие със споразумението за финансиране и вместо това били продадени.

През 2022 г. ръководената от Лаура Кьовеши Европейска прокуратура извърши претърсвания и изземвания на 25 места в София, Перник и Монтана, включително в централите на фирмите, както и свързани имоти. Наред с тази строителна техника ГДБОП иззе документи, компютри и мобилно устройство.

Освен това един от обвиняемите се разследва отделно и за пране на пари заради предполагаем превод на 3 милиона евро в австрийска банка.

МОТИВИТЕ НА ДВЕТЕ Инстанции В определението на градския съдия Атанас Атанасов се твърдеше, че няма изложени каквито и да е било факти за образуването на конкретната организирана престъпна група и че прокуратурата не е изложила конкретни факти и обстоятелства за участие на обвиняемите в организирана престъпна група. Също така според градския съд липсват факти за това обвиняемите да са осъзнавали, че имат принадлежност към определена организирана престъпна група, както и че са постигнали договореност с останалите членове на групата за извършването на престъпления. Съдът прие, че става дума за описано от прокуратурата изначално несъставомерно деяние, тъй като не е посочено да са отпуснати конкретни средства, които да са използвани не по предназначение, а единствено и само е отразено използване не по предназначение на закупените с финансовите средства машини.

Апелативният съд обаче намира, че обвинителният акт е формулиран ясно и излага ясно обвинителната теза. Твърдяната необоснованост на обвинителния акт и породените в първата инстанция "съмнения и колебания относно редица обективни и субективни съставомерни признаци на деянията" не са повод за връщането на делото на прокуратурата - не са дефект, който да ограничава или възпрепятства да се разбере за какво престъпление са привлечени към отговорност обвиняемите. Другото е въпрос по съществото на делото.

"Съдът в разпоредителното заседание не може да изисква от прокуратурата да "подобри" обвинителния акт по същество, а само да гарантира, че са спазени минималните процесуални права по НПК", пишат апелативните съдии.

След като делото е върнато в градския съд обаче, съдия Атанасов, вероятно несъгласен с определението на апелативния съд, си е направил отвод. От електронното деловодство се вижда, че и определеният след него съдия - Николай Николов, също се е отвел. От октомври делото е при съдия Емилия Колева, която още не е насрочила разпоредително заседание.