Съдът: Цацаров няма право да крие информация за командировки в Русия!

Прокуратурата не може да укрива информация за това кога и на чии разноски български прокурори са били на командировки в Русия.

Това постанови Административният съд в София във връзка с мълчалив отказ на държавното обвинение да отговори на запитване на "Дневник" по процедурата за достъп до обществена информация.

В заявлението си журналистите искат данни за посещенията на български обвинители в Русия през периода 2012-2019 година - дати, участници, тема и на чии разноски е била командировката.

Заявлението е изпратено на 12 март. В установения от закона 14-дневен срок не е получен отговор от държавното обвинение, което представлява мълчалив отказ. При запитване, от информационния център на прокуратурата са заявявали, че заявлението е в правната дирекция, но оттам няма движение. Подобно питане е отправено и от редакцията на "Капитал" в началото на годината, но то също е посрещнато с мълчалив отказ.

На сайта на държавното обвинение липсва информация за това кога български прокурори са били на посещение в Русия. Подобни данни няма и на сайта на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Интернет страницата на руската прокуратура обаче показва, че през май тази година заместник-главният прокурор Иван Гешев е бил в Русия и е водил делегация с български обвинители. Темата на визитата, според съобщението на Москва, е била противодействие на финансирането на тероризма.

В края на 2014 година руския генерален прокурор Юрий Чайка и Сотир Цацаров подписаха програма за сътрудничество. От нея става известно, че само за 2015 и 2016 г. е имало поне четири посещения - две на български прокурори в Москва и две на руски прокурори в София.

Ръководителите на прокуратурите подписаха Програма за сътрудничество
Юрий Чайка беше на посещение в България през септември 2017 г., а Цацаров му гостува през пролетта на същата година.

Посещението на Чайка предизвика реакции, че той е представител на авторитарен режим и породи въпроси за смисъла на подобно споразумение с прокуратурата на държава, погазваща законността. Според световния Индекс за демокрацията, Русия е в групата държави с авторитарни режими и заема 144-о място от общо 167 страни.

Решението на Административния съд, с което се отменя мълчаливият отказ, е окончателно.

Съдия Антоанета Аргирова отбелязва, че "информацията относно професионалната дейност на прокурорите в България, включително данните във връзка с техни служебни посещения в чужбина, представляват обществена информация." Тя допълва, че става дума за данни, свързани с работата на прокурорите, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание.

"При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне", отбелязва още съдия Аргирова.

Единствената реакция от страна на прокуратурата във връзка с поисканата информация идва едва след образуването на делото. В писмен отговор на жалбата на "Дневник" се твърди, че исканата информация не е предоставена, защото такава не се съхранява.

По този повод съдът отбелязва, че "писменият отговор по жалбата не представлява изпълнение на задължението му за произнасяне с изричен писмен акт по заявлението за достъп до обществена информация". "Дължимият писмен акт не може да бъде заместен с писменото становище на ответника по жалбата до съда. Това становище е специално създадено за нуждите на процеса, не е нито официален документ, нито е част от административната преписка по заявлението за достъп до обществена информация , изпратена от ответника на съда", гласи становището на съда.

Освен това се посочва, че "ако писменият отговор по жалбата представляваше допустима форма на произнасяне по заявление за достъп до обществена информация... то предложените в него мотиви са общи и бланкетни". Посочено е само "не е налична справка и не се води нарочен регистър, който да съдържа информация по посочените от заявителя критерии".

"Липсва посочване на реда за извършване на посещения от български прокурори в чужбина /без значение коя е страната на посещение / Русия, в случая или друга държава/, актовете, с които това се разрешава и компетентният да ги издаде орган; начина и срока на съхраняване на тези актове. Едва ли органът твърди, че служебните пътувания на прокурори в чужбина са ставали без да са издавани изискуемите от нормативните актове документи", пише съдия Аргирова.