Съдът: Лозан Панов дължи 890 лв., а не 11 000 лв. за данъци
Лозан Панов не дължи на данъчните над 11 000 лв., както твърдят те, а 890 лв. Дори и тази сума идва на базата на средства за ремонт, които не е могъл да докаже. А НАП е проявила доста странно избирателно отношение към него, което не почива на закона.
Това са изводите от решение на Административният съд София-град (АССГ). Делото и мотивите описва днес правният сайт "Лекс".
В решението си съдия Ирина Кюртева отправя доста критики към подхода на приходната администрация към ревизията на Панов. Тя обхваща три години – 2013 г. 2014 г. и 2015 г. За последната самата Национална агенция за приходите (НАП) установи, че има надвзети данъци. Основната сума, обаче която НАП претендира от Панов, е за 2013 г., като в ревизионния акт беше записано, че той дължи на данъчните още 10 107 лв.
Става въпрос за прословутото му бунгало - любимо за цитиране на кафявите медии, от настоящи и бивши представители на ВСС, откакто Панов изненада "здравите сили" с поведението си.
Председателят на ВКС е подал декларации за трите години и е платил данъци за тях, но на основание наличие на данни за укрити приходи или доходи срещу него започна ревизия. Всъщност тя започна след като през 2017 г. Панов подаде декларация за доходите и имуществото си само пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, а не към Сметната палата. Това беше първата година с променените павиа, оказа се, бе тогава "тримата големи" трябало да подадат и пред двете институции, и в крайна сметка за това той беше глобен с 1000 лв., но последва и данъчна ревизия, припомня правният сайт.
Основната част от сумата, която НАП твърди, че Панов дължи, идва от покупката на имот в местността Прибой на варненския кв. „Галата“. В решението на АССГ придобитият от председателя на ВКС (към онзи момент съдия във Върховния административен съд) е описан по следния начин:
„сграда със застроена площ 37 кв.м., представляваща дървена постройка върху бетонова основа, брой етажи – един, с таван 37 кв.м., по удостоверение за данъчна оценка с предназначение „друг вид сграда за обитаване”, както и ½ идеални части от поземлен имот с площ 480 кв.м., находящ се в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване „за търговски обект, комплекс”.
Панов е декларирал, че е платил за него 26 000 лв., но според данъчните реалната цена е 122 000 лв. Тя е определена с експертиза, по т. нар. метод на сравнимите неконтролирани цени. Вещото лице, назначено от НАП, е трябвало да установи колко е пазарната цена към април 2013 г. (когато е сключена сделката) и към май 2018 г. (когато започва ревизията). То излиза със заключение, че долната граница на пазарната цена на имота, който самият Панов нарича бунгало, е 88 293 лв., а горната – 122 649 лв. И данъчните приемат именно най-високата сума, посочена от експерта, като пазарна цена.
По забележителен начин приходната агенция веднъж си слага най-горната вероятна, втори път приема, че разликата от над 96 000 лв. е платена в брой и за нея се дължат данъци.
Ето какво заявява АССГ за този подход:
„Съвсем неаргументирано ревизиращият екип е приел, че пазарната цена на придобития от жалбоподателя имот е в горната граница от 122 649,47 лв., като е направил извод, че той е платил в брой на продавача разликата (която е 96 649,47лв.) между нея и вписаната цена в нотариалния акт. Тези изводи са необосновани, както е необосновано и експертното заключение“.
Съдия Кюртева посочва, че нотариалният акт за сделката има материална доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, включително и за цената, и НАП е следвало да проведе пълно насрещно доказване на обстоятелствата, установени с този официален документ, за да оспори посочената в него продажна цена, като докаже, че по сделката реално е платена по-висока.
Това е станало и без никаква проверка - съдията заявява:
„Липсват доказателства за извършена проверка на продавача, за да бъдат установени макар и косвени данни за отклонение от продажната цена, посочена в нотариалния акт, респ., че тя не е действително платената от жалбоподателя“.
Съдията установява и друг сериозен проблем с експертизата, заради който решава да не кредитира заключението на вещото лице – за да установи какви са пазарните цени към 2013 г. и 2018 г., то е изследвало офертни цени от няколко седмични издания, направило е справка в имотния регистър и е използвало собствени данни на експерта, не е извършило оглед на място.
„Офертите представляват едно предложение за сключване на сделка и обявените цени подлежат на промяна в процеса на договаряне. Съгласно трайната практика на ВАС е недопустимо при метода на сравнимите неконтролирани цени съпоставимите пазарни цени да се определят на база оферти. Вещото лице не е извършило оглед на място на имота. Направена е съпоставка с продажба на два имота с различно предназначение от процесния (НА от 03.05.2012г. с предмет търговски обект-ресторант и земя и НА от 19.11.2015г. с предмет – сграда с площ 61,06 кв.м.), които нямат сходни характеристики с процесния имот. Не става ясно кога са построени сградите, тяхното предназначение, експлоатационен капацитет, изградени инсталации и др.“, пише АССГ.
Така той стига до извода, че не е доказана различна цена от посочените в нотариалния акт 26 000 лв.
