Съдът на ЕС обяви за незаконна германската винетка

Германската винетка за ползването на федералните пътища от леки автомобили противоречи на правото на ЕС.

Това се казва в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), огласено вчера. То е въз основа на иск, предявен от Австрия.

Според магистратите тази такса е дискриминационна, тъй като на практика икономическата ѝ тежест се носи само от собствениците и водачите на превозни средства, регистрирани в други държави членки на ЕС.

От 2015 г. Германия е въвела правна уредба за събирането на такса за ползване от леките автомобили на федералните пътища, включително автомагистралите. Тя се нарича „такса за ползване на инфраструктурите“. Чрез нея Германия възнамерява да премине частично от система на финансиране чрез данък към система на финансиране, основана на принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“. Приходите от тази такса ще бъдат изцяло предназначени за финансирането на пътните инфраструктури. Размерът ѝ ще се изчислява въз основа на цилиндровия обем, начина на задвижване и класа на емисии на превозното средство.

Всеки собственик на регистрирано в Германия превозно средство ще трябва да плати таксата под формата на годишна винетка с максимален размер от 130 евро. Що се отнася до регистрираните в чужбина превозни средства, таксата ще трябва да се заплаща от собственика или водача само при ползване на автомагистралите. В това отношение са предвидени винетки за десет дни (между 2,50 и 25 евро), два месеца (между 7 и 50 евро) или една година (не повече от 130 евро).

Успоредно с това Германия е предвидила, че след събирането на таксата за ползване на инфраструктурите собствениците на регистрирани там превозни средства ще се ползват от освобождаване от данъка върху моторните превозни средства в размер, поне равен на този на таксата, която е трябвало да платят.

Съдът приема, че страните членки могат да променят системата за финансиране на своите пътни инфраструктури. Това може да става чрез замяна на система на финансиране чрез данък със система на финансиране от всички ползватели, включително собствениците и водачите на превозни средства, регистрирани в други държави от ЕС, които ползват тези инфраструктури. Така става възможно всички тези ползватели да допринасят справедливо и пропорционално за посоченото финансиране. Това изменение обаче трябва да бъде в съответствие с правото на ЕС, включително с принципа за недопускане на дискриминация. В конкретния случай обаче не е така.

По-специално не може да бъде приет доводът на Германия, че освобождаването от данъка върху моторните превозни средства в полза на собствениците на регистрирани там превозни средства отразява преминаването към система на финансиране на пътните инфраструктури от всички ползватели в съответствие с принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“.

Германия по никакъв начин не уточнява обхвата на този данък спрямо финансирането на федералните инфраструктури. Така тя не доказва, че компенсацията, предоставена на собствениците на регистрирани там превозни средства под формата на освобождаване от данъка върху моторните превозни средства в размер, поне равен на този на таксата за ползване на инфраструктурите, която те е трябвало да платят, не надвишава посочения данък и поради това е подходяща.

Освен това, що се отнася до собствениците на регистрирани в Германия превозни средства, таксата за ползване на инфраструктурите се дължи годишно, без възможност да се избере винетка за по-кратък срок, ако тя отговаря в по-голяма степен на честотата, при която се ползват посочените пътища. Тези данни, наред с освобождаването от данъка върху моторните превозни средства в размер, поне равен на сумата, платена за тази такса, показват, че преминаването към система на финансиране, основана на принципите „ползвателят плаща“ и „замърсителят плаща“, е насочено изключително към собствениците и водачите на превозни средства, регистрирани в други държави членки. Докато принципът на финансиране чрез данък остава приложим за собствениците на превозни средства, регистрирани в Германия.