Съдът на ЕС отсече: "Топлофикация" е права да събира пари за общите части
Всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да участва в разходите за отопление на общите части. Правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда това. Такова е огласеното на 4 декември решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по две съединени дела. Те са на „ЕВН България Топлофикация“ съответно срещу Николина С. Димитрова и Митю С. Димитров.
В делата Съдът разглежда съвместимостта с правото на ЕС на национална правна уредба в областта на топлоснабдяването. Магистратите приемат, че Директива 2011/83 (за правата на потребителите) и Директива 2005/29 (за нелоялните търговски практики) допускат национална правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация. Те могат да бъдат задължени, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Заведените от „ЕВН Топлофикация“ искове са срещу собственици на имоти в сгради в режим на етажна собственост. От ответниците се иска да платят сметките си за топлинна енергия за сградната инсталация и общите части, което те отказват да направят. Николина Димитрова и Митю Димитров изтъкват, че макар сградата им да е топлоснабдена от система за централно отопление въз основа на договор за доставка, сключен между етажната собственост и доставчика, самите те не са давали индивидуално съгласие да получават централно отопление и не го използват в своя апартамент.
СЕС постановява, че понятието „потребител“ обхваща в качеството им на клиенти на доставчик на енергия собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление. Това важи дотолкова, доколкото те са физически лица, които не са заети с осъществяването на стопанска или търговска дейност по занятие. Съдът стига до извода, че обсъжданите в главните производства договори за доставка на централно отопление попадат в категорията на договорите, сключени между търговци и потребители според Директивата за правата на потребителите.
Съдът изяснява и понятието „непоръчана доставка“ на стока според същата Директива. И изтъква, че подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда-етажна собственост вследствие на взето от етажната собственост решение за присъединяване на сградата към централното отопление в съответствие с националното право, не представлява непоръчана доставка.
Накрая Съдът се произнася относно метода за фактуриране на топлинната енергия в сградите-етажна собственост. Така той отбелязва, че съгласно Директива 2006/326 страните членки на ЕС гарантират, че при крайните потребители, по-специално на електроенергия и централно топлоснабдяване, ще се осигуряват индивидуални измервателни уреди, които точно и коректно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител, когато това е технически осъществимо. Според Съда обаче е немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление в сгради-етажна собственост, особено що се отнася до сградната инсталация и общите части. Причината е, че апартаментите в такива сгради не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.
При тези условия Съдът заключава, че предвид широката свобода на действие, с която разполагат държавите членки при определянето на метода за изчисляване на потребената топлинна енергия в сградите-етажна собственост, директивите 2006/32 (относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги )и 2012/27 (относно енергийната ефективност) допускат топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, да се изчислява пропорционално на отопляемия обем на всеки апартамент.
