Съдът в Страсбург няма да спре да работи по жалби срещу България
Няма никаква причина да бъдат ограничавани права, които нямат нищо общо с извънредната ситуация
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) няма да обявява автоматично жалбите срещу България за недопустими. Дори и да приеме за основателно искането от България заради извънредното положение някои части от евроконвенцията да бъдат временно изключени за страната, пише "Сега".
"Обобщено може да се каже, че в резултат на тази дерогация, ако бъде одобрена от Съвета на Европа, държавата може да разчита на известна по-голяма толерантност от страна на ЕСПЧ по отношение на ограничителните мерки, въведени от държавата“. Така адвокат Михаил Екимджиев, който има богата практика пред съда в Страсбург, коментира пред "Сега" обявеното в петък от правосъдния министър Данаил Кирилов пред bTV, че е "подписал нотификационно писмо до Европейския съд по правата на човека за временна дерогация при извънредно положение, за да обосновем пред Европейския съд какви действия сме предприели. А последицата е, че голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат разгледани".
Екимджиев обясни, че ЕСПЧ не обявява автоматично жалбите за недопустими, а просто би бил склонен да оправдае малко по-остри от обичайните мерки по отношение на някои права. Например, в контекста на заразата, правото на личен живот, което включва приятелски събирания, сватби, кръщенета, църковни ритуали; правото на мирно събиране, което включва митинги; и дори някои аспекти на свободата на словото, като например ограничения на непроверени публикации, които могат да предизвикат паника, или недоверие към предприетите от властите мерки срещу епидемията
"Няма обаче никаква причина да бъдат ограничавани права, които нямат нищо общо с извънредната ситуация - нито правото на справедлив съдебен процес, нито нарушаване на презумпцията за невиновност, нито изискванията всяка форма на лишаване от свобода, включително и принудителната изолация, да става със съдебен акт“, каза още адвокатът.
Той допълни, че от тази гледна точка е препоръчително властите да преразгледат подхода си преди всичко към медицинския персонал. И напомни за данните, че медици са задържани в столична болница, след диагностицирането на пациент с коронавирус, и са държани там противно на волята им, без правно основание, без да им се даде обяснение защо, докога и без да им бъдат осигурени елементарни хигиенни и битови условия. "Това би било преценено от ЕСПЧ най-вероятно като диспропорционална мярка, защото нищо не пречи тези хора да бъдат изолирани по домовете си, а не да бъдат подлагани на нечовешко и унизително третиране“, обясни Екимджиев.
Според правозащитника е особено обезпокоително това, че и Законът за здравето предвижда възможност за съдебен контрол върху заповедите за принудителните карантини, а такъв текст в новоприетия закон за извънредното положение няма.
"Сега" поиска писмото на Кирилов от Министерството на правосъдието. По-късно от там разпространиха само съобщение, че по смисъла на чл. 15 от Конвенцията за защита правата на човека всяка държава има право да дерогира временно някои нейни разпоредби в случай на извънредно положение, каквото е в сила за България, считано от 13 март 2020 г. Това означава, че някои права ще бъдат ограничавани повече от обичайното, като например право на придвижване (не можем да ходим, където си поискаме), право на сдружаване (организациите не могат да правят събрания ) и др. Тези ограничения трябва да са свързани с целта на извънредното положение, в случая - да предпази хората, и то най-уязвимите сред тях, от бързо разпространяващата се и лесно преносима вирусна инфекция.
Според съобщението нотификацията ще бъде публикувана на сайта на Съвета на Европа и всички други държави членки могат да се запознаят с това какво се случва в България. "Нотификацията е гаранция, че правата нямат да бъдат ограничени извън най-необходимото за постигането на целта - овладяване на епидемията и гарантиране здравето на хората. Освен това тази нотификация не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ. Самият Съд има практика по конкретно дело да изследва причините за по-голямото ограничение. Една предварителна декларация до Генералния Секретар гарантира прозрачност и взаимен междудържавен контрол" казват от правосъдното ведомство.
И обясняват, че до момента няколко държави са направили такава нотификация, от ЕС - Румъния, Литва и Естония, вероятно ще последват и други. По информация на "Сега" това са направили и Армения и Молдова.
В петък се разбра, че правителството е направило опит спешно да се застрахова срещу евентуални бъдещи дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
