Садизмът няма невинни жертви

В съдебната психология и криминалистиката от десетилетия е доказано явлението The Link („Връзката“) - директният мост между зоосадизма и тежкото насилие над хора.
Какво всъщност виждаме зад този фатален ритник?

1. Психопатия и нулева афективна емпатия
Мозъкът на този тип извършител е с напълно блокиран капацитет за емоционален резонанс. Той вижда треперещо трикилограмово тяло, но огледалните му неврони не регистрират болка и уязвимост. Те регистрират единствено плячка.

2. Субклиничен садизъм (Everyday Sadism)
Това не е реакция на реална опасност. Това е извличане на вътрешно удовлетворение от доминацията и унищожението на чужд живот. Когато липсва кураж да се изправиш срещу равен опонент, безпомощното животно става идеален отдушник за извратеното преживяване за „всемогъщество“.

3. Нарцистична ярост от безсилие
Всеки агресор от този тип страда от патологична несигурност и дефицит на контрол над собствената си реалност. Когато някой мине покрай оградата му, крехкото му его преживява това като непоправима нарцистична травма. И яростта се стоварва върху онзи, който не може да отвърне на удара.

4. Поведенческа репетиция за домашен терор
В патологичните семейства механизмът е до милиметър същият. Насилието НИКОГА не започва директно от най-силния. То винаги започва от най-уязвимия член на системата. Първо е котката или кучето - за да се тестват границите и да се държи партньорът в постоянен психологически шах: „Виж на какво съм способен, ако не ми се подчиняваш.“ След животното идва редът на детето. След него - на жената.

И тук е пропастта между зрелия свят и нас.
В Испания със законите от последните години животните отдавна престанаха да бъдат „вещи“. Те са признати за „чувстващи същества“ (seres sintientes) и пълноправни субекти в семейната система. При развод съдът определя споделени грижи и издръжка за кучето, точно както при децата. А всяко физическо посегателство носи реални криминални присъди и отнемане на правото да доближиш животно. Защото европейските законодатели знаят: който безнаказано чупи гръбнака на куче на улицата, утре чупи ребрата на семейството си у дома.

А в България?
У нас държавата все още масово завежда подобни зверства като „унищожаване на чуждо имущество“ - сякаш някой е одрал калник на автомобил.
Институционалното бездействие и смешните санкции не просто оставят животните беззащитни.
Те отглеждат психопати.
Липсата на работещо правосъдие дава допаминов тласък на садиста, че е недосегаем.
Не се лъжете: онзи, който рита кученце до смърт на тротоара, не е „иначе добър човек, който просто се е афектирал“!
Той е ходеща бомба с деактивирани морални задръжки!
Докато обществото ни нарича садизма „битов конфликт“, а държавата вдига рамене, ще продължаваме да погребваме жертви - днес на улицата, а утре зад заключените врати на поредния домашен ад."

Психолог: Диана Балканджиева