Сакскобургготски изкарал 3 месеца карантина в Швейцария
Равносметки на рождените си дни не правя, това е обикновен ден, благодарен съм, че съм тук. По време на коронавируса останах почти 3 месеца в Швейцария. Бях на 20-годишнината от кончината от майка ми. Човек трябва да бъде реалист и да се съобразява с дисциплината, да спазва правилата, а оттам нататък – Божа работа". Това заяви бившият премиер Симеон Сакскобургготски пред Би Ти Ви, който навърши 83 преди 1 месец.
"За мен са важни институциите в една държава – да има респект към тях. Затова съм загрижен, защото виждам, че има известни сблъсъци. В името на България мисля, че те могат да се преодолеят. Не ми е работа да коментирам отношенията между Бойко Борисов и Румен Радев. Икономическата криза може би ще дойде, но не бива да се драматизира, а да се търси начин да се преодолее. Не давам отчет с кого се виждам, отговори царят, попитан кога се е виждал за последно с премиера. "Човек трябва да е по-тих. С това може да се кажат много повече неща. Малко хора са имали щастието да служат на страната си толкова години, колкото аз. Един цар обаче не се пенсионира толкова лесно. Затова имам толкова контакти, които гледам да насоча към България“, каза още Сакскобургготски.
„Не зависи от нас дали дворецът в Бистрица ще бъде присъден на държавата. Държавата не е най-добрият стопанин, а както виждам, няма и голям интерес. Не си губя времето с нелепости, отвърна остро той на въпрос за това, че се е върнал у нас заради царските имоти. "Прекалено много неща съм направил за България, за да слизам на нивото да соча някого. Двореца в Бистрица свързвам с най-емоционалните моменти в живота си. Тук беше последната среща с баща ми и тук научих за смъртта му. Имах голям респект от майка ми. Дори на 19 години беше ми ударила плесница, защото говорех некоректно и си я заслужих. Идвайки от Запада след 50-годишно изгнание, видях капсулирана България, която беше останала в друго време", разкри още експремиерът.
И даде ценен съвет: да не сме черногледи, а да вярваме в себе си. Горе главата и напред. Търпение!
