Само в Lupa.bg: Казийски, Стойчев и федерацията рекетират деца и родители!

Волейболните ни деятели постоянно лъжат най-безочливо и искат да изкарат пари под масата

Новини
15:00 - 10 Октомври 2022
12620
Само в Lupa.bg: Казийски, Стойчев и федерацията рекетират деца и родители!

Децата са нешето бъдеще, но ние им го съсипваме в най-ранен етап. Искаме да имаме силен спорт и да участваме на големи първенства, но съсипваме всичко в зародиш. Такъв е случаят в родния волейбол, с който ще ви запознаем сега, а по-точно - как федерацията и някои от клубовете изнудват родители и деца. Или казано по друг начин - чиста проба корупция!

Става дума за два правилника, които се конфронтират, а родителите не са запознати с него, тъй като се укрива от ръководителите. И се вади и размахва в случаите, в които нечие дете поиска да смени клуба си. Тогава се искат и едни баснословни суми, за които ще ви разкажем.

Безумието стартира с един идиотски правилник

Правилникът е съставен 2017 година, направен е от малките клубове в опитите им да задържат подрастващите при тях. Целта е да се обвързват децата с клубовете, но това не е начинът. При навършване на 13 години, когато шефове и треньори видят дали детето става за нещо, се оказва, че то не може да мърда никъде!

Представят си, че така се прави голям бизнес - очите им светят с доларово изражение, като в анимационните филмчета, а те вече виждат в нечие лице новият Матей Казийски. Това им е презумпцията - да изкарат едни пари.

Параграф 22

Когато поискаш преместиш детето си, тези деятели и радетели на волейбола могат да изкарват от теб допълнително пари, независимо, че през този период си плащаш за екипировка, такси, лагери и т.н. И накрая се изисква една бележка, която на никой не трябва реално, но без нея не можеш да направиш нищо.

Когато едно дете е със статута на аматьор (в спорта възможностите са три любител, аматьор и професионалист), който е трудно разбираем явно за шефовете във федерацията.

Оказва се, че и хората бъркат професионалист с аматьор. На този ранен етап от развитието на едно дете в спорта, родителите се подписват вместо него, докато то не навърши 18 години.

В задачата се пита...

Как клубовете искат тогава пари за трансфер, след като детето няма договор с тях?. Как тогава да го трансферираш, след като то реално все още не изкарва пари от спорта? На каква база?

В Закона за спорта е записано, че картотеката важи до края на спортно-състезателна година, т.е. с последния мач всичко приключва и можеш да отидеш спокойно на друго място, град или отбор.

Родителите реално дават съгласието си тяхното дете да се състезава за определен период, т.е. за една спортно-състезателна година, като респективно нямаш право да сменяш клуба през този период. А и не е етично.

В тази логика картотеката има силна позиция, но да се обвързват едни деца като крепостни селяни до живот, не е редно. Защото по силата на този документ - ако му предложат професионален договор, когато стане на 18, състезателят няма право да откаже!

Най-странното е, че има два правилника - за статута на състезателя и за трансферите, които трябва да се разграничават и да помагат, но същевременно се конфронтират.

5 000 лева за едно дете. Добре ли е?

Тези хора (разбирайте безумците във федерацията и в клубовете) искат за едно 13-годишно дете 5000 лева. В Закона ясно е написано, че детето е свободно да отиде в друг клуб, когато поиска. Проверено е - няма такова нещо във Франция, в Италия... Неморално е да искаш пари за дете!

Някъде децата тренират в интервала между 20:00 и 22:00 часа! В Драгалевци. Кога да се прибере това дете, да вечеря, после да легне и да се наспи, а на другия ден да стане за училище в 6:30, примерно. Хората са недоволни от условията, които се предлагат в някои школи. Решиш ли да преместиш детето - се изисква прословутата бележка или... Или то спира с волейбола, със спорта - обезверено и измъчено. Родителите също.

До откупиш бъдещето на детето си

По тази наредба за последните 5 години само едно дете е минало по този начин, законово, както е описано в безумния правилник. Всичко се прави под масата - разговори, преговори, пари.

Родители искат да си платят официално на федерацията, тъй като считат, че е редно, за да откупят детето си и да получат документ, че хлапето е свободно! Притиснати са, защото трудът му и техните усилия иначе отиват по дяволите. Трансферната комисия няма задължения със срокове да разрешават някакви такива "сложни" казуси, тъй като никъде не е посочено, че има срок за това. Могат да ги гледат и след три години, т.е. да тупат топката.

Страх

Това е като Клирингова къща - даваш във федерацията, но тези пари дали отиват в клубовете? Трябва това счетоводно да го направят по някакъв начин и да извършат това плащане. Страх ги е, неподготвени са и затова няма движение по тези казуси. Това е буквален рекет, Параграф 22. И си казваш - ще дам някой лев.

"Капалъ чарши" и рекет!

Сумите при пазарлъка постоянно варирали - от 5 000 лева, после 2 500... Родителите са твърдо решени да сезират различни институции - НАП, Агенция по труда, Агенция за защита на детето. 

В момента има още 30 деца, сред които и национални състезатели, които са притискани и изнудвани с безумните драсканици и писаници на великите умове на волейбола. А в България сигурно са стотици, които не знаят правата си, но искат да си сменят клуба, а в същото време продължават да са изнудвани.

Лъжи, лъжи, лъжи...

От съществуването на тази наредба до ден-днешен нито един от клубовете не обяснява на родителите това, за да се подпише документ и да се потвърди, че са запознати с тази наредба. А тя се размахва по-късно на етап, когато се поиска смяна.

А трансферите могат да стигнат до 20 000 или 30 000 лева в зависимост от годините на детето и престоя му в даден отбор. А ако е национален състезател, тогава сумата става по две. Но във федерацията със сигурност не мислят за националния отбор.

Кой ще извади толкова пари!? Статистиката показва, че 98% от децата се отказват преди да са навършили 18 години.

И още един казус - момиче от 11-и клас, резерва в един клуб. Иска да отиде някъде да играе някъде, защото ще учи в Германия, където местният университета има отбор, в който я искат. И е принудена да се запише в ученически клуб тук, където таксата на месец е 10 лева, но пак не я пускат. Как ще даде този ученически клуб 5 000 лева?

И какво се случва - федерацията прибира едни доста добри пари от държавата, т.е. от нашите данъци, а в същото време клубовете взимат от Министерство на спорта, от общината, от родителите, които си плащат всичко, а отделно начисляват тази такса за преместване от един в друг клуб. Допълнително финансиране с някой лев под масата.

Владимир Николов - президентът на Левски, също отрича пред други родители, че няма трансфери и това при ясното съзнание, че през цялото време си е купувал играчи. "Нали си плащате таксите? Какви трансфери?", споделил бившият национал.

Нито един президент на клуб не обяснява, че има такава наредба и правилник, а лъжат най-безочливо. И вески казва "Не бой се!".

Нито Радо Стойчев го каза, нито от Левски, които са едни от лидерите у нас. Т.е. простата математика показва, че двама от трима лъжат в очите.

Гледат на децата като ротативка, като касичка с мисълта: "Дали можем да го шитнем?" Няма никакъв морал, а кой колко пари ще изкара, но същевременно на никой не му пука дали детето се чувства добре и дали е щастливо.

Кошмарът "Стойчев - Казийски"

Тандемът между Радостин Стойчев и Матей Казийски - треньор и състезател, навремето водеше България към победите във волейбола и хората им се радваха. Но сега нещата не са такива, а доста пропищяха вече от двамцата, които основаха ВАСК - Волейболна Академия Стойчев и Казийски.

Радостин Стойчев от времето, когато се усмихваше с националния отбор на България

Радо Стойчев - бившият национален селекционер, категорично е заявявал пред родителите на клуба, че при него има следната практиката: децата, които пожелаят да си тръгнат, могат да го сторят по всяко време. И това е казано директно в очите им.

От тази година, от лятото, има масово недоволство от академията, тъй като там имат сериозен проблем с мениджмънта, и хората търсят варианти децата им да напуснат. Техните тренировки, за които беше споменато по-горе в текста, са от 20:00 до 22:00 часа, че дори и до 23:00 понякога.

Над 20 деца искат да се махнат! Но Стойчев и Казийски разбират много добре, че ако тези деца си тръгнат, те вече нямат реално отбор и единственото спасение е тази наредба, която спира родителите и децата. Имало е случай, при който те са искали 36 000 лева за дете за трансфер!? Кой ще даде толкова пари у нас, където дори не се плаща за утвърдени състезатели.

Матей Казийски се отказа от националния отбор

На една пресконференция президентът на волейболната ни федерация - Любо Ганев, каза: "Това не е наш проблем, да се оправят клубовете".

Оказва се, че той май не прави разлика между аматьорски и професионален спорт, защото допълни: "Ако искат да играят, бе!"

И си задаваме въпроса защо България пада от Мексико? С тази цедка, чрез която се отказват много деца, скоро ще падаме и от Тимбукту, защото ще е останала само плявата. Или децата вече ще са приели да играят за нечия друга страна, както направи Сесил Каратанчева, която отиде в Казахстан.

Хората, които със сигурност са имали подобни проблеми в миналото - Любо Ганев и Владо Николов, сега продължават да работят по този начин и да действат по старому.

Назад във времето

През 2018-а имаше подобен казус, за който се появи малко информация в медиите, но си остана глас в пустиня. Родителите тръгнаха на съд с федерацията, тъй като пет млади волейболни надежди от Пловдив бяха лишени от възможността да практикуват любимия си спорт и да участват в състезания заради безумните наредби на българската волейболна федерация.

Тогава цял сезон петима таланти на възраст около 14-15 години само тренират без да играят, тъй като нямат право. До миналата година били част от Локомотив, но решили да се прехвърлят във ВК Строител. Безумните наредби обаче правят така, че нямат възможност да бъдат картотекирани и да участват в състезания. Което накарало едно от децата да се откаже. Семействата на въпросните деца са завели дело срещу федерацията заради въпросните ограничителни мерки.

Според правилника на федерацията, ако едно дете желае да смени клуба си, трябва да представи в БФВ документ, удостоверяващ липса на каквито и да е задължения към последния клуб, към който състезателят е бил картотекиран. В случай, че не се постигне споразумение и не се представи такъв документ, следва да се заплатят "обезщетения" по тарифа, приета от БФВ, както следва:

За състезатели между 13 и 14 години – 4 000 лв.

За състезатели между 14 и 16 години – 6 000 лв.

За състезатели между 16 и 18 години – 12 000 лв.

За състезатели, навършили 18 години, които не желаят да сключат първия си професионален договор със "собствения" клуб – 12 000 лв.

За състезатели, участвали с националния отбор в Европейски, Балкански или Световни първенства, стойността на предвидените обезщетения е в двоен размер.

Не е ясно на какъв принцип е определена тарифата – схемата й не е публично обявена и обоснована. Безумието може да се онагледи с един-единствен пример - ако от двама състезатели единият е тренирал в клуба пет години, а другият – само две, и поискат да сменят клуба си, и на двамата ще бъде приложена еднаква тарифа.

Толкова по темата. Засега...