Само в Lupa.bg: Убиецът на Белнейски дари пари за битка с рака
Доживотният затворник Лазар Колев, отнесъл тежката присъда за убийството на сестрите Росица и Христина Белнейски, е дарил пари на фондация за борба с рака, научи репортер на Lupa.bg.
Съпредседателят на фондация „Неогенезис” Елена Банова сама разкри за благородната постъпка на Лазар Колев, който гние зад решетките на зандана в родния Пазарджик при кошмарни условия, за което вече е завел дело в Страсбург.
Марияна Лазарова е поредната жертва на рака
Оказа се, че двойният убиец, който от 2009-а е зад решетките първо като обвиняем, а после като осъден за зверството, дарил заработеното зад решетките за борба с рака в памет на своята майка – Марияна Лазарова, която си отишла наскоро след неравна битка с онкозаболяване.
Ето част от благодарствения текст на Елена Банова, която вече е получила парите от Лазар Колев, които ще отидат за фондация „Неогенезис”:
„Един ден на телефона ме потърси мъжки глас. Представи ми се - иска да дари определена сума в памет на майка си, починала неотдавна от рак. Там, където той пребивава, може да се изпраща сума само като пощенски запис и то на точно определено име.
….
Труповете на Росица и Христина Белнейски бяха открити на 31 януари 2006 г. в местността Градамите край Пещера след анонимен сигнал до полицията в Пазарджик
Преди да напиша тези редове, изчетох отново всичко, което е изписано в медиите за смъртта и разследването по съдбата на сестрите Белнейски...
Защото ти си осъденият по това дело. Припомних си и едни много тежки телевизионни кадри - камерата се беше впила в лицето на майка ти, а тя крещеше, буквално крещеше отчаяна: „Погледнете го! Вижте го, чуйте го и ще разберете, че не е възможно той да направи това. Не е възможно!“
Нищо повече не знам за нея, освен думите при първото ти обаждане - починала е от рак и ти искаш да направиш дарение в нейна памет. Много късно е било за помощ...
Няма да коментирам нито присъдата ти,нито разследванията и доста странните неща около тези разследвания. От години си там, зад тези стени с тази присъда.
Заболя ме за майка ти. Съдбата я е заставила да изпие огромна горчива чаша до дъно заради обвинението към теб и твоята присъда. Заради товара си да носи в тялото си и една от най-тежките диагнози,която се е сгромолясала върху нея.
Ще спра дотук. Парите ти, изработени с труд и предназначени за нейна памет, ще отидат където трябва.
Но сега аз - като майка, като жена, съчувстваща на други майки и други жени - ти изписвам думата БЛАГОДАРЯ.
Някъде там, в другия свят, нека духът на майка ти разбере, че синът ѝ е направил една стъпка специално добро. В нейна памет и нейно име.
