Сарафов за социалните домове: На прокуратурата ѝ бяха отнети правомощията да извършва надзор
Системното обезвластяване на прокуратурата доведе до ужасяващи ситуации като в „дома на ужасите“ в село Ягода, област Стара Загора, където бе разкрито жестоко малтретиране на възрастни хора, заяви и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
„С промените в Конституцията от края на 2023 г. на прокуратурата й бе отнето правото да извършва надзор за законност, Върховната административна прокуратура бе закрита и това ограничи възможността на прокурорите да осъществяват важната контролна функция над съответните държавни институции - дали и как те изпълняват задълженията си, т.е. да се реализира смисъла на превенцията. Това се отнася и за много други проблеми, включително и неразумната употреба на електрически тротинетки, при които вече има фатални инциденти“, допълни той.
От момента, в който прокуратурата в Стара Загора е сезирана, активно се е включила в разследването със събиране на доказателства и повдигането на обвинения спрямо шест лица, които пряко са участвали в малтретирането на беззащитните хора, поясни Борислав Сарафов.
Много държавни институции е следвало да извършват системни проверки, още когато тези помещения са се водили домове за възрастни хора – социални служби, органите на местната власт и др., ипосле, когато са се трансформирали в помещения за настаняване, вероятно на хотелски начала. Възниква въпросът - имат ли категоризация, кой и как я е предоставил, пита той.
По повод проведената миналата седмица работна среща за причините за забавянето на делата със загинали и ранени при тежки пътнотранспортни произшествия с министъра на правосъдието Георги Георгиев и председателя на Комисията по правни и конституционни въпроси в 51-вото Народно събрание Анна Александрова Борислав Сарафов коментира, че липсата на вещи лица при изготвянето на ключови експертизи е основен фактор.
„Затова са необходими спешни мерки на законодателно, на експертно, на организационно ниво, ако искаме да реализираме генерална превенция, намаляване на тежките катастрофи с убити и ранени и най-вече бързо правосъдие, особено за шофьорите, които карат след употреба на алкохол и наркотици, защото в ръцете на пияния или дрогиран шофьор автомобилът става оръжие“, казва главният прокурор.
След направения цялостен анализ по негово разпореждане става ясно, че водеща, а най-често и единствена причина за забавянето на делата за катастрофи, е времето, необходимо за изготвянето на експертизите, без които е невъзможно разследването да приключи, а още по-малко да бъде внесен обвинителен акт в съда. „Има цели райони в страната, които разполагат с един съдебен лекар. Така е в Сливен, Ямбол, Видин, Монтана, Враца“, отбелязва Сарафов.
Само за миналата година са образувани 3000 досъдебни производства за пътнотранспортни произшествия - средно по 8 дела на ден, които касаят смърт или телесна повреда на пътя. Но първите стъпки за ограничаване на проблема трябва да се направят много преди да се наложи намесата на следователите, на прокурорите, преди да е станало престъплението по транспорта, посочва Сарафов.
Между институциите от изпълнителната, законодателната и съдебната власт има единомислие и пълен синхрон как може да бъде преодолян този проблем, за да се стигне до добри и ефективни решения и да няма толкова много разплакани родители, подчертава главният прокурор. Той приветства намерението на министъра на правосъдието за създаване на изцяло нов закон за вещите лица, който да ускори работата като създаде по-добър механизъм за взаимодействие и контрол между различни звена, ангажирани с разследването. Добра идея е и възможносттаза видеоконферентен разпит на вещи лица в съдебна зала, така че те да могат да бъдат разпитани по няколко дела в рамките на един ден, а не да се налага да ги отлагат, защото експертът се намира в другия край на страната, за да бъде разпитан по друг случай.
Причина за забавянето на транспортните дела е и ограниченият 6-месечен срок за командироване на прокурори и следователи (за съдиите срокът е 12-месечен – б.р.), който бе въведен с набързо приети законодателни промени, насочени само и единствено към деструкция и унищожаване на прокуратурата, казва Борислав Сарафов. Командированият магистрат не може да приключи възложените му дела в горестоящата прокуратура, в която е командирован, за 6 месеца, особено ако делата са по-тежки и изискват множество разпити, издирване насвидетели, очни ставки и др. Ограничението прави невъзможно качественото, ефективно и срочно приключване на разследванията и това в крайна сметка ще доведе до значително забавяне на делата и отлагането им в годините, предупреждава главният прокурор.
С оглед констатираните проблеми и трудности Борислав Сарафов припомня, че е издал нарочна заповед за ускоряване работата по разследвания с причинена смърт при пътнотранспортни произшествия и за активна методическа помощ от страна на по-висшестоящи прокурори, така че разследването да е качествено и бързо и да няма произнасяния на прокурори извън установените от НПК срокове.
И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов е уверен, че гражданите ще възстановят доверието си в съдебната система, в институциите, в държавността, „когато видят, че тя се грижи за техните права, защитава техните интереси и се приемат такива решения и се реализират действия, които да облекчат процесите“. Признанието и доверието към работата на прокуратурата от хора, които са загубили най-ценното – децата си, е дълбоко ценена от магистратите и може само да действа мотивиращо, уверява главният прокурор.
