Сърцето никога не лъже

Често се чудим какво да предприемем, когато разумът и желанието са в откровено противоречие. Съжаляваме за казани или неказани думи, за нещо сторено или несторено. В крайна сметка, независимо от решенията, отговорността е наша. Точно заради това трябва да бъдем смели и да се доверяваме на интуицията.

От собствен опит знам, че сърцето никога не подлъгва. Ако то не се бунтува на избора, който съм направил, значи е добре да му се доверя.

По някакъв странен начин сме осенени да чувстваме кое е по-доброто за нас. Съмнението винаги извиква тревожни мисли, а тежестта в слънчевия сплит не ни дава покой.

Паник атаките в голяма степен могат да бъдат избегнати, щом сме в хармония с ритъма на сърцето. Когато изпитваме несигурност, чувството на тревожност и страх идва без предупреждение. Това се отразява както на работата ни, така и на съня. Истината е, че в на практика страхът и ужасът, които човек изпитва по време на паническа атака, не съответстват на реалността и много рядко са свързани с това, което в действителност се случва около тях.

„Не казвай „хоп“ преди да скочиш“ понякога е подвеждаща поговорка. В определени важни ситуации е за предпочитане да се поддадем на ентусиазма, който припознава цялото ни същество. Ако тялото иска нещо – дайте му го, ако душата изпитва желание – задоволете го. Мислете за себе си. Да се обичаме, не значи, че не уважаваме другите. От изключителна важност е да бъдем в отлична кондиция, за да даваме любов.

Терзаем ли се прекалено много за сбъднати или несбъднати моменти, животът става безрадостен.

Понякога е за предпочитане да се гмурнем в дълбокото, без да знаем на какво разстояние се намира дъното от повърхността. Страхът се лекува, като се изправим с него лице в лице. Преодоляването на препятствия е заложено в самото ни съществуване, затова е важно да гледаме напред – да бъдем съсредоточени в постигането на определена цел, за да можем да се наслаждаваме вечер на звездите.

За да поглеждаш нагоре, е важно да се отървеш от съмненията.

Никой не ни притежава, освен самия живот. Рискувайте да му се насладите, докато не е станало твърде късно. Щастието не стои заключено при някого. То е навсякъде, трябва само да срещнем погледа му, след като сме сторили онова, което сърцето ни е счело за необходимо.

Защото, знам, сърцето никога не лъже.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg