Със сирени и убити започна първият учебен ден в Киев

Първият учебен ден в Киев започна със сирени и часове в бомбоубежища, докато поредната вълна руски удари отне живота на 12 души в украинската столица и областта. Това е шестият пореден ден на интензивни атаки срещу района.

Осем от жертвите са в Киев, като повечето са служители на железниците, а други четирима души са загинали в Бориспил. Десетки са ранени при ударите през нощта и последвалите атаки през деня.

Вместо тържествено начало на учебната година част от децата в Киев са прекарали първите си часове в защитени помещения.

Директорът на едно от училищата Роман Фешчук разказва пред бТВ, че сградата разполага с две укрития, които могат да поберат всички ученици. По думите му ситуацията остава стресираща, макар децата, които растат по време на войната, вече да са свикнали с въздушните тревоги.

Украинският президент Володимир Зеленски също посети училище в Киевска област, където част от първите занятия са проведени в убежище заради атаката.

Най-тежкият удар в столицата е засегнал железопътна инфраструктура. Украинските железници съобщават, че служители в локомотивното депо в Дарница са загинали на работните си места след попадение на балистична ракета.

Според публикувани от компанията данни взривът е последвал почти веднага след обявяването на въздушната тревога и част от хората не са успели да достигнат укритието. Русия заяви, че през нощта е атакувала военни и енергийни обекти в Киев, Одеса и прилежащите райони.

Четирима души са загинали и 13 са ранени в Бориспил, където са нанесени поражения по жилищна сграда и други обекти, съобщи ръководителят на Киевската област Тимур Ткаченко.

Сред загиналите извън столицата има и индийски гражданин. По-късно през деня нова атака с дрон предизвика пожар в жилищен блок в Киев и рани още трима души. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че през нощта са свалили пет балистични ракети.

От края на август Москва използва все по-интензивно безпилотни апарати с реактивни двигатели, които летят по-бързо и са по-трудни за прехващане. По данни на говорителя на украинските ВВС Юрий Игнат само през август срещу Украйна са изпратени над 2800 подобни дрона.

Още в четирите дни преди 1 септември Русия е изстреляла близо 1500 безпилотни апарата от различни типове. Постоянните тревоги прекъсват движението на метрото, затрудняват работата на градския транспорт и принуждават част от жителите да прекарват часове в подземните станции.

В същото денонощие руски удари са нанесени и срещу Одеска област. Според украинските власти са поразени експортна и енергийна инфраструктура, както и граничният пункт Орловка на река Дунав срещу Румъния.

Работата на пункта е била временно преустановена, а при удар по жилищна сграда е пострадал човек. Държавната компания „Нафтогаз“ съобщи и за щети по топлоелектрическа централа в Одеса.

Украинският външен министър Андрий Сибига отново поиска от западните партньори повече средства за противовъздушна отбрана.

Според "Ройтерс" запасите от американски ракети-прехващачи за системите Patriot остават критично ограничени, докато Русия увеличава използването на балистични ракети и реактивни дронове.

На 1 септември Зеленски заяви, че руската армия е променила тактиката си и през август е увеличила мащаба на въздушните атаки срещу градове и инфраструктура.

В същото време и Одеса беше подложена на масирана въздушна атака, в града отеквали силни взривове, съобщи началникът на Одеската градска военна администрация Сергей Лисак.

Трима души са пострадали, сред тях и дете, в резултат на среднощната атака, добави Лисак.

Щети са нанесени на инфраструктурата, има разрушени жилища, се казва още в съобщението.

В няколко части на града след силните взривове спря и електроснабдяването.

Въздушната тревога бе обявена в 01:59 ч. местно време (и българско), като продължава повече от час.

Регионалните власти призовават жителите незабавно да се укрият в бомбоубежища.

Българите в Одеска област наброяват над 150 000 души и са трети по численост според последното официално преброяване в Украйна.

В самия град Одеса живеят около 50-60 хиляди българи. Най-голямото компактно българско население е съсредоточено в Болградския, Измаилския и Белгород-Днестровския район.