САЩ: Връщане на руския газ в Европа, отказ на Украйна от НАТО срещу членство в ЕС... и войната свършва

Вашингтон обсъжда нови условия за прекратяване на войната, докато отношенията между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски стават все по-напрегнати. 

Съединените щати обсъждат възможността за възстановяване на доставките на руски природен газ за Европа, включително чрез газопровода „Северен поток“, като част от предложенията за прекратяване на войната в Украйна. Планът включва още облекчаване на санкциите срещу Москва, икономически споразумения с американски компании и постепенно

нормализиране на политическите отношения между Русия и Запада.

Това съобщава британското списание The Economist в публикация от 22 октомври, посветена на задълбочаващото се напрежение между Вашингтон и Киев.

Според изданието украинските власти все още не разполагат с пълните подробности за обсъжданите предложения, но са запознати с основните им параметри. Сред тях е създаването на демилитаризирана зона в Донбас, както и предоставянето на инвестиционен пакет и перспектива за членство на Украйна в Европейския съюз срещу отказ от присъединяване към НАТО.

За Русия се предвиждат възможности за нови бизнес споразумения със САЩ, смекчаване на санкционния режим и възстановяване на част от политическите отношения.

Допълнителен стимул за Москва би било евентуалното подновяване на руския газов износ за Европа.

The Economist обаче подчертава, че Вашингтон не може едностранно да предлага подобни енергийни договорености от името на европейските държави. Според изданието идеята противоречи и на европейското законодателство.

Украинските преговарящи се опасяват, че американските представители могат да поставят икономическите споразумения с Москва пред реалното прекратяване на военните действия.

Според The Economist съществува риск Русия да получи облекчаване на санкциите и нови бизнес възможности, без да е изпълнила конкретни ангажименти за постигане на траен мир. Изданието отбелязва, че засега няма признаци Москва да е готова на съществени компромиси, особено на фона на очакванията за нова интензивна зимна военна кампания.

На 21 октомври специалният пратеник на американския президент Стив Уиткоф е посетил Санкт Петербург за разговори с Владимир Путин. Посещението е част от усилията за възобновяване на дипломатическите контакти и намиране на решение за прекратяване на конфликта.

Публикацията разглежда и сериозните последствия от ограниченията върху използването на сателитната система Starlink от украинските въоръжени сили.

Според The Economist украинските дронове са загубили връзка със системата при достигане на скорост над 160 километра в час. При една операция украинска военна част е загубила безпилотни апарати на стойност около един милион долара.

Към 22 октомври ограниченията на скоростта са били премахнати според украински командири, цитирани от изданието. Остава неясно кой е взел решението за първоначалното ограничаване на достъпа. Според The Economist то изглежда е било свързано с тесен кръг около Доналд Тръмп, Илон Мъск и специалния пратеник Стив Уиткоф. Никой от американската администрация обаче не е поел публично отговорност.

Появили са се и твърдения, че действията на Мъск може да са били продиктувани от недоволство заради украинските удари срещу руски петролни рафинерии. Тази версия не е официално потвърдена.

Друг източник на напрежение е американското предложение за ограничаване на атаките срещу енергийни обекти. Според британското списание Вашингтон е

поискал Украйна да прекрати ударите срещу руски петролни рафинерии,

без да постави равностойно условие Москва да спре атаките срещу украинските електроцентрали.

Изданието разглежда и съобщенията за предполагаемо ограничаване на обмена на американска разузнавателна информация с Киев. Според публикацията твърденията за умишлено прекъсване на този обмен са подвеждащи. Пропуски в предупрежденията за приближаващи руски балистични ракети може да са били причинени от руски смущения на сателитните системи и неблагоприятни метеорологични условия.

The Economist обръща внимание и на различните позиции в американската администрация относно преговорите с Русия.

Според изданието Стив Уиткоф и Джаред Къшнър разглеждат мотивите на Владимир Путин предимно през икономическите и териториалните му интереси. Британското списание поставя под съмнение този подход, като посочва, че той може да подценява националистическите цели на руския президент. Разговорът между Володимир Зеленски и американския държавен секретар Марко Рубио на 19 октомври обаче е дал известна надежда на украинската страна.

Според изданието по-активното участие на Рубио може да е признак за засилване на влиянието на представители на американската администрация, които подкрепят по-твърда политика спрямо Москва.

Въпреки това отношенията между Тръмп и Зеленски остават напрегнати.

The Economist отбелязва, че публичните критики на украинския президент към решенията на Вашингтон допълнително са задълбочили разногласията. Засега няма информация за постигнато окончателно споразумение по обсъжданите предложения. Не е потвърдено и че Украйна е приела условията, свързани с отказ от членство в НАТО или евентуалното възстановяване на икономическите отношения между Русия и Запада.