Съветите на психолога: Как да преминем емоционално през COVID-19?

Ще изпадате в отчаяние, но не губете надежда, че тялото ви ще се справи. Не се самолекувайте, доверете се само на един лекар и не четете интернет форуми - паниката ви е гарантирана. В "светлите" периоди не си мислете, че оздравявате, а продължавайте да почивате и се лекувате активно, поне до 14 ден. Това са част от съветите на психолога и преподавател във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" Иван Кирилов Иванов как да преминем емоционално през COVID-19. Специалистът публикува мнението си във фейсбук, като обясни, че сам е изкарал коронавируса. Lupa.bg препечатва мнението на психолога.

"Вече сме ден 15 от първите симптоми на COVID, чувстваме се много добре и е време за равносметка. Физическите симптоми няма да ги коментирам, всичко си е по реда му: температура, болки в главата, тялото и кожата, разстройство, повръщане, кашлица, липса на обоняние и апетит. Нищо ново.

Новото е около спецификата на психологията на боледуването:

- усещането е за симптомен маратон и крайни амплитуди на състоянието (рязко влошаване и рязко подобряване), което те хвърля в объркване и рязко подменя надеждата за бързо оздравяване с отчаяние и депресия.

- дългата продължителност на боледуване и усещането за смъртна опасност на вируса (вече имаме масова психоза), създават прекомерна тревожност и паника, която към 10 ден преминава в изтощение и депресия. Това е и един от психосоматичните фактори, които спомагат допълнително за развитие на пневмонии точно в този период;

- емоционалната крива на страданието преминава през: гняв (или отричане), объркване, договаряне, паника/отчаяние, изтощение, облекчение (при естествено развитие и отшумяване на заболяването);

- ключови според мен са 3-4 ден - тогава сякаш болестта се приема и има договаряне и надежда, че при спазване на определен режим ще има позитивно развитие; 7-8 ден - когато обикновено симптомите се завръщат изненадващо и се появява паника и отчаяние; 11-12 ден - когато сякаш се отпускаш меланхолично като или се успокояваш, или влизаш в последващи тревожно-депресивни страхове за бъдещето;

- всеки човек има личен психологичен стил на боледуване, което значително допринася за начина по който ще интерпретирате симптомите и ще прекарате психически боледуването. Важно е да не подценявате или отричате страданието, да не се фиксирате прекалено върху различни симптоми, да не прибързвате с нищо;

- всичко е въпрос на мяра, на вътрешно спокойствие, на дисциплина и на доверие към специалистите, които ви дават съвет или лечение;

- важно е и да приемете, че ще има периоди в които ще се обърквате, ще сте гневни, ще изпадате в отчаяние, но генерално не трябва да губите надежда и доверие в тялото си, че ще се справи.

Няколко препоръки за зравословно емоционално преминаване през заразата:

- въобще не мислете откъде сте прихванал заразата - както вече стана ясно, вирусът е по-комуникативен от нашия разум и този въпрос няма никакво отношение към оздравяването;

- доверете се само на 1 лекар при консултирането, и не се прехвърляйте от медик на медик в търсене на идеалния съвет;

- в "светлите" периоди не си мислете, че оздравявате, а продължавайте да почивате и се лекувате активно, поне до 14 ден;

- не четете никакви интернет форуми или групи за лечение и самолечение, паниката ви е гарантирана;

- опитвайте се да давате информация и подкрепа на ваши роднини или приятели по телефона, така ще подпомагате и себе си;

- доверете се на тялото си и му вярвайте, че няма да ви предаде;

- накрая (около две седмици след 14 ден) задължително си направете пълни кръвни изследвания и снимка, за да сте наясно с финалната картина;

- като цяло доверявайте се на факти и на вашия лекуващ лекар, а не на това какво казват другите във форумите или по телевизията.

Преди всичко се пазете, а ако вирусът дойде се нагласете, че вашето боледуване си е уникално и в голяма степен оздравяването зависи от начина по който психически ще се държите и ще преболедувате тази гад. Ние в семейството вече сме относително здрави и сме благодарни на всички, които звъняха и ни подкрепяха по време на боледуването. Точно тази подкрепа беше ключова.