Седем години без Железния - един от най-обичаните

Времето лети. Неусетно. Малките растат в желанието си да станат големи, възрастните искат отново да са хлапета. Необратимо е. Животът е странен понякога и ни поднася изненади, които най-малко очакваме или изобщо не сме подготвени за тях. Така стана и с Трифон Иванов. Преди седем години...

На днешната дата се навършват 7 години от кончината на един от най-сърцатите български футболисти в историята – Трифон Иванов, за всички той си беше Туньо. За някой Железния защитник и с право. Човекът с болярско сърце и широка усмивка си отиде само на 50 години, през 2016 г.

Защитникът на златния ни отбор от 90-те години бе един от големите лидери на онази група играчи, донесли и световна слава на българския футбол. Играл за Етър, ЦСКА, Бетис, Рапид и Аустрия (Виена) и други отбори. И навсякъде бил капитан - какво по-голямо признание от това?

Има 77 мача за България, като най-паметните са на Мондиал 1994 и Евро 1996. Именно той вкара и гола, който класира националния ни отбор за Световното първенство във Франция през 1998 г. - за 1:0 над Русия в незабравим мач, след онова центриране на Ицо Стоичков.

На неговото погребение преди шест години дойдоха всички до един герои от САЩ`94 и режисьорът на най-успешния футболен отбор на България - Димитър Пенев.

В памет на Трифон Иванов Община Велико Търново ежегодно връчва награда на млад футболист от школата на Етър, а новият футболен терен до Спортно училище „Георги Живков“ вече носи името на екскапитана на националния тим на България.

Награда „Лъвско сърце - Трифон Иванов“ пък се връчва ежегодно на най-сърцатия футболист в българското първенство. През тази година призът бе за Тодор Неделев, който преди няколко месеца пострада много сериозно при катастрофата с националния ни тим в Грузия.

Туньо е юноша на Етър Велико Търново, дебютира в първия състав през 1983-та. Привлечен е в ЦСКА през лятото на 1988. Шампион на България с ЦСКА през 1988/89, 1989/90; носител на купата на Народна република България през 1988/89 с ЦСКА, двукратен носител на купата на Съветската армия през 1988/89; 1989/90 с ЦСКА, носител на суперкупата на България през 1989 с ЦСКА. Полуфиналист за купата на носителите на купи през 1989 с ЦСКА. Отличие след отличие...

Остава при армейците до лятото на 1990, когато е трансфериран в Реал Бетис Испания. Докато играе в Испания е искан от Барселона Испания. През 1993 Роналд Куман често е контузен, от Барселона търсят Трифон Иванов, но въпреки голямото желание на футболиста, президентът на Бетис е категорично против и ръководството на клуба отказва да го пусне.

През 1991 играе под наем в Етър, а през пролетта на 1992 година е под наем в ЦСКА и става шампион на България за сезон 1991/92. През 1993 преминава в Нюшател Ксамакс - бронзов медалист в Швейцария през 1994/95. През пролетта на 1995 отново играе под наем в ЦСКА. През лятото на 1995 премина в Рапид Виена Австрия като е шампион на Австрия през 1995/96, вицешампион през 1996/97 и финалист за купата на носителите на купи през 1995/96 с Рапид Виена Австрия. През 1997 преминава в Аустрия Виена Австрия, но през пролетта на 1998 отново е даден под наем на ЦСКА като е бронзов медалист през 1997/98 с ЦСКА.

От лятото на 1998 до 2001 играе във Флоридсдорфер Австрия, след което прекратява кариерата си.

Има 174 мача и 21 гола в А група. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА и 2 за Етър. Футболист №1 на България за 1996, на второ място в анкетата през 1989 и 1997 години. Почетен гражданин на Велико Търново.

Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 (77 мача и 6 гола), капитан на отбора. Печели четвърто място с националния отбор на Световното първенство в САЩ през 1994 (в 6 мача), играе също така на Европейското първенство по футбол в Англия през 1996 (в 3 мача), а с негов великолепен гол във вратата на Русия България се класира и за Световното във Франция през 1998 (играе в 3 мача).

Толкова за статистиката. Времето обаче не може да измие величието на Трифон - един от най-обичаните!