Седмицата: Драсни-пални клечица ли, г-н президент?

Хубава работа е политологията, така да се каже. И как не: социална наука, изучава теорията, че и практиката на политиката, анализира политическите системи та чак и политическото поведение. Научните й носители - политолозите пък „се чувстват въвлечени в разкриването на подлежащите на политическите събития и условия отношения и на базата на тези откривания, се опитват да конструират общи принципи за начина, по който светът на политиката работи“. При това политологията, барабар с всичките си политолози, „се пресича с други научни полета“ – цял куп: „включително антропология, държавна политика, национална политика, икономика, международни отношения, сравнителна политология, психология, социология, история, право, политическа теория“.

Направо „голяма работа“ е тая „хубава работа“. И хоп – греда! Когато някой „научен представител“ на същата, го играе „бастун“ (неадекватен, недодялан според жаргона) или направо си е „куха лейка“.

Тъкмо така, ама много неадекватно и кухо, през изминалата седмица откъм „политологията“ се разбра, че ПП-ДБ „могат да станат втора политическа сила, а даже и първа, при евентуални избори“. Това, ако „успеят да върнат гласовете, които изгубиха“. Сега остава само да отидат и да ги намерят, там където са ги загубили. Почти, почти като фентъзито „Фантастични животни и къде да ги намерим“ – търсенето е на магически създания под формата не на реални „животни“, а на измислени. Но това си е работа на „българското дясно“, дето се за(раз)пиля в собствения си „зверилник“.

По-актуалната „политология“ е, че Радев – все още президентът Румен Радев, бил „катастрофално слаб политик”, който „не умее да бъде умерена конструктивна опозиция“. Директно "попадение" на политология „в десетката“, при положение, че още от „юмрука“ насам държавният глава е просто неумерена опозиция – нищо повече: ни неконструктивна, още по-малко конструктивна.

В момента обаче „конструктивността“ буквално попадна в огъня – тоя от „сезона на пожарите“, в който сме се овъртолили с над 250 битки с пламъци само за денонощие – сега през изминалия уикенд.

„В момента не е време за политическо говорене“. Това пък каза регионалният министър. Прилича на една истинска крилата фраза, родила се някъде през 90-те около един пожар съвсем в центъра на София, когато горя най-горният етаж на сграда. А тогавашният шеф на пожарната отсече пред наобиколилите го репортери: „Първо гасим – после говорим!“.

Сега обаче думите на министъра бяха просто в отговор на „конструктивните“ критики на Румен Радев, че и на вицето му Илияна Йотова, че „държавата я няма“ при справянето с пожарите. В стил не политическо, а направо „партийно говорене“ в търсене баш от държавния глава и евентуалната му бъдеща пак „съдружничка по неволя“, да им е „широкопартийно“ около врата, след като президентството им отеснее по конституция след два мандата.

Просто говорене обаче не е достатъчно. Така, де – дума дупка не прави, за бъдещо политическо наместване бая копаене на кви ли не дупки – тип „вълчи капан“ за електорат са нужни. Затова наместване чрез намесване видимо му е майката на президента-баща на политпартийността през последните все изборни години. И се литна Радев към летище Крумово – военната авиобаза на ВВС. Този път в пиарски вид на посрещач, не на излитащ, измествайки МВР, в чиито редици е противопожарната безопасност, за да посрещне той първия чужд хеликоптер, пратен ни на помощ от ЕС. Е, можеше и с питка президентът да посрещне екипажа, ако вицепрезидентът беше омесила  срещу стотиците пожари. Затова държавният глава един вид захлеби директно от пистата на летището с обичайната критика към правителството. А чужбинските пилоти, кацнали, за да литнат и да гасят, започнаха мисията си със снимки с държавния глава.

Цялата тая „топла случка“ на повече от горещия фон и на буквално горящата ни държава, би могла да се каже така: После гасим – първо се снимам! Или пък просто с две съвсем по нашенски думи. Съвсем, понеже са от онези на Иван Богоров - най-големия защитник на българския език. Та според него може да се рече така: Що ви е тая непрестанна (даже и докато наистина всичко гори) политпартийна „ДРАСНИ-ПАЛНИ КЛЕЧИЦА“ (кибрит), г-н президент, само за да сте все най-отпред на собствения си политпартиен „САМОСВЕТ“ (снимка, фотография).

То от толкова „драскане“ може да станем свидетели на Радевия „САМОСВАЛ“, но времето ще покаже. Обратното броене обаче си върви: от 1 януари 2026 левът си отива , а на 21 януари 2027 и политическият пиар поборник срещу еврото – президентът два мандата Румен Радев.