Седмицата: И задрънча на кухо! И от политически кратуни, и от кратунковци на протест

Топ
12:16 - 21 Юли 2020
7120
Седмицата: И задрънча на кухо! И от политически кратуни, и от кратунковци на протест

Абе, къде са социолозите! Баш сега, та да ни кажат при разджуркването на заразното положение и с протести, кой къде е. И на статуквото ли електорално да разчитаме, след като чергата взе да се тегли до скъсване към предсрочни избори, или наистина нещо ново ще се излюпи, въпреки дрънчащите на кухо яйца на уж нови квачки.

То всичко издрънча на кухо. И откъм политическите кратуни, и от кратунковците на протест. И откъм социологията, ако се върнем на въпроса къде са изследователите на общественото мнение.

Появи се едно изследване със 700 души „представителна“ извадка. Според него 58% у нас, на базата на тази извадка, искат оставка на правителството, а 32% са против. Със сигурност повечето от тези 58 на сто, са реагирали първосигнално на думата „оставка“ – като „хранителните“ реакции на кучето на Павлов. Така де, модерната дума в момента е „оставка“, без значение на кого и най-вече защо. А още най-вече какво идва след „оставка“.

По-интересно обаче е друго – един вид доказателство за кухото за жалост дрънчене на протестите. Кой да е протест точно това не трябва да е, ако иска да е протест – да е кух. Според същата 700-членна извадка 6% вече са ходили някой ден тия дни на протест, като въпросът включва „срещу правителството“. Това се равнявало на около 300 000 души от народонаселението ни. В същото време 36% отговарят, че тепърва се стягат – биха участвали в такъв антиправителствен протест. Та значи от 58% искащи оставката на правителството, не на управляващите, които всъщност не са само в кабинета, а и в парламента, и от там се ражда и крепи мандатността на властта, 6% са я поискали оставката, ако наистина я искат, разхождайки се на протест.

Но поне заявяват, че са били там. А 36 на сто се гласят евентуално и те да се разходят. Дали, ама надали, ако вземем за основа всякакви предизборни изследвания във времето, според които голямата част се канят да гласуват, някои дори знаят за кого. А накрая голяма част не отиват до урната, въпреки че някои знаят за кого ще гласуват, но се оказва че повечето в крайна сметка така и не разбират за кого или просто ги домързява да се разхождат в тази посока в почивния си ден. Винаги се питам, дали пък няма да ни се вдигне гласоподаването, ако изборите се произвеждат в работен ден – най-добре в петък или понеделник, та далите глас да излизат в допълнителен платен отпуск и да си го слеят този ден със съботно-неделните. Но това е друга тема, макар че отговорът спрямо българското пословично „трудолюбие“ е ясен – да, гласоподавателите, упражнили правото на глас, рязко ще скочат.

Като се върнем на търсената в момента социологията спрямо протестирането, липсата й закономерно се запълва от разни медийни анкети по въпроса. Които на практика се оказват и доста по-представителни, поне откъм количествени параметри. Една такава, от над 5000 отговорили на въпроса за оставките, 24% казват, че това трябва да е премиерът Бойко Борисов. 8 на сто сочат главния прокурор Иван Гешев. И хоп, 49 процента са на мнение, че с оставка в юмрук трябва да изтърчи от президентството държавният глава Румен Радев. Разбира се 13% настояват всички вкупом да си ходят, но пък има и 6%, които мислят, че не е нужно никой да си заминава.

Ей такава самозатриваща се истинска социология - като резултат, ражда масовото дрънченето на кухо. Такава я заслужават дрънчащите на кухо в действията или бездействията си политически кратуни. Такава им я дават и кухи протести, които се лашкат насам-натам единствено с искането „дайте да дадем оставка“.

Затова в сегашното заразно разджуркано политическо време и вероятните невероятни сценарии са си кухи. До нищо не водят, единствено до улично лашкане на електората. Един от сценариите е все пак на протестите да им писне, а по-вероятно все пак да отидат на море или на село през август, и нищо да не се промени, освен вече „извоюваните оставки“. Друг сценарий – в пълния смисъл на тази дума, е протестите да ескалират и да „изметат“ управляващите. Ама къде пък чак токова да ги изметат – пак до прага на същата власт. Щото има опция кабинетът да падне, но да се състави друг в рамките на действащия си парламент. И изобщо да не се стигне сега, във все пак отпускарското време, до така лелеяното служебно правителство от съставителя му по конституция президент и от тези, които са се наредили на опашка да му „помогнат“ в това конституционно право на Румен Радев.

Следващ сценарий, който се прокрадва, ама не сега, че нали казахме че идат големите отпуски, е след завръщането от морето или от село, обстановката още повече да се разджурка улично. Като, разбира се, включат в играта със сигурност влошените и забравени в момента лошо пандемични и още по-лошо икономически фактори. И тогава „да се сетят“ кухите протести, че може да издрънчат към разтуряне на парламента.

Щото все пак, за тези които не знаят, у нас преките избори са за депутати, не за премиери и министри. Тогава наистина ще се стигне до смисъла на „оставките“, но пък все така дрънчащото на кухо политическо пространство едва ли ще се запълни с нещо за излюпване. Което означава, че и след предсрочни парламентарни избори, в следващия парламент пак ще са същите, които си дрънчат и сега – и в парламента, и извън него.

Защото най-кухото на кухите протести в момента е, че не само не могат да излюпят тази нова власт, за която говорят, а изобщо и през ум не им минава да снесат яйце. Още повече толкова „голямо яйце“, та излюпеното от него нещо да спечели самостоятелно тези избори.

А, и да отбележим, че за това „снасяне“ не е нужно само наличието на всякакви политически задници на протестите, а политически мозъци – не кухи кратуни.