Седмицата: Има ли скелет в гардероба или кокалът на властта така си смърди

И замириса… на труп, на властово скоротечно разложение. Ама не защото иде лято и температурите подгониха 30-ицата, а влажността като за края на май си е предразполагаща не само за растителното избуяване, а и за скапване на застоялото от лани. А понеже „промяната“ не просто не „продължава“, тя съвсем просташки изобщо още не е започнала и с най-просто око се вижда, че няма и да започне. Просто се проточи поредната мъртвородена власт, та всичко се усмърдя само за 6 месеца и при редовна, не служебна власт, която уж, поне по конституция, има пред себе си ширнали се 4 години.

Мъртвородената „промяна“ се набута в собствения си гардероб като в ковчег, като успява да е вътре, ама и сама да си праска пироните в капака отвън. Че и да си чука на вратата на гардероба отвън, и да си отговаря отвътре, все едно има някой жив там, че и мърда даже. Още по-фантастичното е, че самите „променчици“ докато са се докарали на труп, пак собственоръчно си пускат некролози за самата си смърт. Не чакат социолози примерно да им кажат, че в най-добрия случай, поне административно ще се водят живи най-много до местните избори догодина – някъде наесен. Съобщават, че предизвестената им смърт все пак няма да е ей сега, а са я отложили за 2023-а. Ей така, просто да си отпразнуват поне една годинка начело на държавата, да духнат свещичката дружно и после да разтурят детската си градина и леви-десни - кой от къде е.

Така е с политическите мъртвородени трупове. Миришат си изначално. Толкова явно, че не е нужно чуденето имат ли скелет в гардероба. А като заговорихме за гардероб, не – не става дума за любимия персонаж от солените вицове, дето се навира в обемистата мебел, когато внезапно се завърне вкъщи „законната“ половинка на някого и го свари по без гащи. И не, опазил бог, нищо не се намеква в тази връзка примерно за „премиера на промяната“ Кирил и говорителката му Лена. За които според някои има подозрения за гардеробни отношения, които според други дори са прераснали в самолетни. И даже се твърди, че при последното пътуване на министър-председателя Кирил Петков до Рим, та да види папата, законната му премиерша Линда свалила законната му, но говорителка, Лена от самолета. Демек измъкнала й просто скелета от гардероба на Киро.

Не, не за такова скубане между скелети иде реч, когато се говори за държавна власт, а не кой с кого къде и как се вози лично.

Иде реч за израза, според който, когато се каже, че някой има скелет в гардероба, това означава, че този човек има някаква тъмна тайна, която при евентуалното й разкриване би могла да има силни негативни последствия в настоящето. Исторически така са постъпвали британски лекари навремето, когато им е било забранено да ползват умрели хора с цел научни изследвания, криели са си в шкафа, в гардероба скелети. А в сегашната ни нашенска политвластова ситуация то даже не се налага и да се крият скелетите. Понеже няма как и да се скрият, постоянно им изпадат кокалите наяве. А и няма толкова голям гардероб даже и в потайностите на Министерския съвет, та да се поберат вътре на скришно.

Като на изложба са скелетите на кабинета „Кирил Петков“. Поне това обещание си изпълняват „продължаващите промяната“ – всичко да е на светло. И е така по цяла седмица всяка седмица, какво ли не лъсва. Като обаче най-силно, все по-ярко свети именно тая скелетната действителност, че скоро ще се докарат до насипно състояние и ще се погребат властово не просто предсрочно, а набързо.

А за сведение на всички вярващи и/или поне надяващи се на задгробен живот тъкмо на тая власт, може (би) е достатъчно дори и само надгробното слово, което именно четворната власт сама си написа. Под заглавието „Мерки срещу инфлацията“. И те съвсем мъртво родени като самата „промяна“, писани от жив труп някак си. Мъдрени в същата стилистика – по тъмно, с уж скрити, ама съвсем наяве скандали. Но с напълно сигурно изгубване на ярката светлина, която амбициозно цъкнаха предизборно за „най-амбициозните намерения за начертаване на нова, по-добра и успешна траектория за развитие на България“. Всичко потъна в мрака и на собствените вътрешнокоалиционни съмнения на самата четворна власт, и в талаза на съмненията от всички страни откъм потърпевшите от тази власт – данъкоплатците – избиратели.

И то дълбоки, гропокопачески съмнения, като например основополагащото: не само доколко, а дали изобщо тези мерки ограничават ръста на цените. Понеже както и всеки сам да си преценя, пардон – да си пресмята, всякаквите там разни компенсации, все му излиза крива, даже умряла предварително сметката. Щото, както пък пресмятат по-тесни специалисти, тия компенсации никак не са достатъчни, „та да покрият загубата на реална покупателна сила при домакинствата или да задържат разходите за дейността, и съответно печалбите на предприятията“. И причината е в цялостната логика на тия мерки, по-точно в липсата на такава.

Ми то и каква логика от гардероб да се чака, в който са си омешали кокалите четири политпартийни скелета. И не само не се опитват поне един скелет от всичките налични кокаляци да издокарат, а и си гризат един на друг кокалите заради пустия голям кокал, тоя на властта, разбира се. А от всичкото това излиза, че то дори няма скелет в гардероба, нищо няма - просто така си смърди и "промяната".