Седмицата : Как Тато цъфна между коронавируса и следващата власт

Влязохме партийно-политически в лакърдията на Тодор Живков за тъмната стая с черната котка

Ексклузивно
19:39 - 05 Юли 2020
7302
Седмицата: Как Тато цъфна между коронавируса и следващата власт

Към невъзможния  въпрос кога ще си отиде „най-после“ коронавирусът, все по-малоумно предизборно се добави още един също толкова нонсенсусен – лишен от всякакъв смисъл. Какво ще е правителството след редовните парламентарни избори напролет? И тук рязко се вклинява Тато – в образа си на майтапчията с лакърдиите. Които майтапи звучаха като в оная всенародна лакърдия какво е майтап на гол задник, но това е друга тема.

Един от майтапите си Тодор Живков ражда на редовно-задължителна осмодекемврийска среща със студенти, поради което е и с философски характер, уж цитирайки известен академик, който поне професионално не е философ. Та на тази среща Тато разкрива „какво е науката“: да търсиш черна котка в тъмна стая“, както и „какво е философията“: пак да търсиш черна котка в тъмна стая, но като знаеш, че котката не е там.

Ей това е и отговорът в момента на въпроса как ще изглежда следващата власт. С „хранителната добавка“, че тъмната стая е още по-тъмна заради пандемията, а котките са две – втората, новата е носител на коронавирусната зараза.

Всъщност май има и трето присъствие – на новородено малко коте, пак черно, което щъпурка да си отъпка яка пътека. Очертава се даже магистрала, ако е вярно пробиващото си път твърдение, че всъщност голямото тестване насам-натам в момента и установяване на още и още носители на бацила, се базира „на пари“. Като по-важното твърдение в случая, е че „колкото повече отчетени заразени, толкова повече „коронавирусни субсидии“ ще има „от сърце“.

Така тъмната стая с котките от загадка се превръща в дюшеш за тези, които ще се явят през март догодина с отговор на въпроса за изгледа на властта. И точно затова всички претенденти да влязат в това селфи – готвещите се за избори политсили, бързат да ги яхнат котките в тъмната стая. От което тъмното помещение става съвсем черно като черните котки. А тази черна дупка се донатъпква от присъствието на политическите ловци на черни котки.

Ето го и моментното присъствие – това, което все пак прозира от черната дупка. Толкова е натопорчено мелето в нея, че дори се очертават сенки на невиждани, дори непомисляни коалиции. Понеже поне това е ясно като бял ден – едва ли някой ще управлява самостоятелно, без нужда да си вкара в храненето добавка/и.

Основните играчи, видимо засега, и в следващия парламент ще са дърпащият нагоре ГЕРБ поради летящата надолу БСП, и стабилното като вечност ДПС. Напиращите да играят пак са патриотите – обединени или не, както и роднините и бизнесслужителите на Веселин Марешки, начело с него, който поне няма да пропусне да пробва пак да е парламентарно представен.

Новите играчи са шоуменската дребно-телевизионна партия на Слави Трифонов, платформената говорилня, начело с Мая Манолова, задаващият се лабораторно-политически Цветан Цветанов. Както и „новаторите“ вдясно, които „отново“ ще се опитат да влязат в парламента на един куц крак. Понеже десният на „Демократична България“ никакъв го няма, а другият не е ясно какъв е. Над всичкото това се носи повей от Дубай, опитващ се да се завихри през социалните мрежи.

Представяте ли си колко ще му се стъмни на парламента с такова хипотетично присъствие на мяукащи? Разбира се, преди това котешкото дране ще е канско. Понеже колкото и да е важно кой ще спечели изборите – ще е първи в списъка на „победителите“ и пръв ще вземе мандата за съставяне на кабинет, по-важното ще е да си намери партньори в черната дупка за това съставяне. Като нищо може да очакваме „тъмни“ исторически компромиси, които не сме очаквали да съзрем, ако поне малко не сме кьорави.

Естествено, такава „тъмница“ в коронавирусното време може да ни бъде представено, а дори и да го провидим като светъл лъч. Като дар, увит в лъскава хартия на „неизбежна коалиция“. Или на програмно правителство – дай, боже, ако наистина си има програма, а най-вече работи консенсусно по такава.

Друга, още по-тъмна „де факто“ възможност, е скритата лимонка. Пардон – нещо като тайна коалиция. Да има правителство на мнозинството, без „де юре“ коалиране, а недостигащите гласове в парламента, да се набират на цена „по договорка“. Което без пардон си е лимонка – възможен взрив във всеки един момент.

Ловът в черната дупка всъщност тепърва предстои. Но пък е сигурно, че нищо не е сигурно. Единствено ясно си кънти характерният смях на Тато, този, дето той се смее яко на смешките си, а на публиката яко не й е до смях. Ако яко смее обаче да не се смее!