Седмицата: Кога сме по-пияни – на сватба или на погребение?
Свършиха ли погребенията – тия от 4-5 години насам, дето непрестанно предизборно-изборно-следизборно се закопаваме? И да не са, и през цялата изминала седмица някак си поне по-сватбарски дрънчи политпартийната ситуация – даже държавническа. Може пък и по-оптимистично, кой знае? Че то оптимизмът си е факт поне според прогнозата на един сватбарско-погребален виц: „Каква е разликата между сватба и погребение? Пияните са с един по-малко!“.
Е, има и съвсем гробарски тези по случая: „- Скъпи, днес имаме годишнина от сватбата ни, как ще я отбележим? - С минута мълчание…“. Както и всякакви други погребални „майтапи“ като: „Какво е сватба? Двама луди - 300 гладни“ и „- Тате, колко струва да се ожениш? - Не знам, сине, още изплащам!“. Или „- Вярно ли е, че женитбата е лотария? - Глупости! В лотарията все пак има някакъв шанс!“.
Но пък след всичките тия парламентарно-властови служебни погребения що да не се хванем на сватбарско хоро. Като удавник за сламка, щото се видя, че поне изборно спасението на давещите се НЕ е в ръцете на самите давещи се. Но пък така може и да си отговорим на „това е въпросът“: Кога сме по-пияни – на сватба или на погребение?
Политпартийната и властова сватба в момента поне си има младоженец, когото всички харесват. Ей това иначе нечувано „чувство“ личи поне от следната „любов“. Всичките сватбари, които за нула време преди време бутнаха днешния премиер Росен Желязков от тогавашния му пост председател на Народното събрание, после отказаха да влязат в коалиция, ако той е министър-председател, сега го искат за жених. Даже светкавично се омъжиха/ожениха баш за него, чрез което разбира се се венчаха и за свекъра Бойко Борисов, като нямат нищо против букета от гербери, само и само да са и те в тая „китка“ във вид на пълнеж за украса. Без да им пука, че точно от лидера на ГЕРБ и три пъти премиер изобщо – даже въобще, не им се кълне в любов „в добри и в лоши дни“, но пък е сигурно, че във всеки момент може смъртта (тяхната властова, че и партийна) да ги раздели.
Поне засега обаче сватбеното пътешествие си върви. Най-малкото понеже едни други баш сватбари им постлаха това легло. Ония двамата луди (според вицовете по-горе) жениха, дето овършаха бюджета на партийния си и властови лотариен принцип „продължаваме промяната“. И така в момента новата редовна власт си има удобен „враг в леглото“. Какво може да е по-романтично-услужливо до лудост от изкопаната съвсем сватбарски 18-милиардна дупка в бюджета. И от факта, че за да се вместим в 3% дефицит, дето ни трябва за влизане в еврозоната, трябва затягане на коланите, които пак те сватбарски разпасаха за собствения си „меден месец“.
Така де, и до развод сега да се стигна при новите редовно влюбени, вината ще се стовари като дамаджана прокиснало вино връз просто Кирчо и Асенчо, щото те плюха до вкисване в нея. Че и продължават да слюноотделят отривисто и в момента като опозиция най-вече на самите себе си. Без да им пука, че трябва да си платят вересиите, за да поръчват музика. Всъщност – може и безплатно, ама на собственото си политпартийно погребение. На едни следващи сватбарско-нередовни избори, на които да се (ги) закопаят. Тъкмо пияните ще са с един по-малко!
